Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Твърде е неясно.

Следователно, ако изобщо не сме в състояние да решим какво желаем в живота си и кое е приоритетно, мога да предложа следното като най-елементарен метод:

Да седнем и да напишем, че сме готови да поемем задачата на живота си, а отдолу: „Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва; ще правя това, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът, с когото съм щастлив и с когото си пасваме най-добре.“

Поставете дата, подпишете го и го закачете някъде на стената (където няма да го вижда всеки) и благодарете, че постепенно малко по малко всичко това ще стане. След това търпеливо вижте какво ще се случи.

Когато това стане, ще бъдете щастливи. Когато сте щастливи, вероятността един ден да сте центрирани, спокойни, хармонични, цялостни и, може би, да постигнете просветлението, чувствително ще нарасне. Аз всъщност не съм чувал някой тъжен или агресивен човек да е постигнал просветление. Нека не започваме от просветлението, а от малките неща, които са пред нас — имам предвид наистина сега — и са променими.

За съжаление обаче винаги ми се налага да установявам — например скоро при престоя ми в Индия, че все повече западняци следват някой индийски гуру или ежедневно медитират с надежда за просветление. Те отхвърлят физическата работа, наричат себе си автентични, но са по-скоро неточни, неорганизирани, отчасти фанатизирани или нелюбезни и невнимателни.

Не сме се родили на Запад, за да ходим после в Индия и да избегнем предизвикателствата на нашия свят — нека спокойно го наречем луциферов . Ако изследваме тази (фина) нишка, нерядко се оказва, че същите тези души преди са се прераждали в Азия и са живели аскетично. След това са решили, тъй като времето за това е настъпило, да се инкарнирани на Запад, за да видят доколко наистина са дисциплинирани и дали могат да устоят на съблазните.

Естествено, че душата ще ги тегли към познатото място Но къде са техните истински задачи?

Как смятате? Бъркам ли?

Формулировката винаги да имам достатъчно пари въведох съвсем съзнателно. Знаете ли защо? Защото когато винаги имаме пари, ще имаме повече време, ще ни се налага да работим по-малко, ще имаме по-малко грижи, повече време да пътуваме, да четем и да откриваме нови неща. Така ще развием по-бързо индивидуалността си, ще открием собствената си стойност, самосъзнание и божествен аспект.

„Парите управляват света“ гласи една стара поговорка. Всичко в света по някакъв начин има връзка с парите, само позицията ни към тях е различна. Всеки ги разбира по свой начин: за едни са необходимо зло, други всячески ги преследват, трети е прахосник, четвърти носи шотландска поличка. За някои те са от дявола, други ги разхищават, както им падне. Има хора, на които парите им се лепят, и такива, които изобщо не се оправят с тях — „С това се занимава жена ми…“ Да се запитаме: обсебени ли сме, поклонници ли сме на парите, или ги презираме?

Оказва се, че малцина осъзнават как позицията им спрямо парите има връзка с богатството им. След като разгледахме космическите закони, установихме, че ние сме причина за всичко в живота си — включително богатство или бедност. Те се коренят в душите и в мислите ни, подобно на болестите. Проблемите с тях възникват в умовете ни и могат да бъдат разрешени само там.

Перманентната бедност обикновено не е никаква нещастна „случайност“, а резултат от грешна програма и неправилна позиция — най-често заложена още от детството чрез отношението на родителите. Който е израснал в бедни условия и е трябвало много да работи, сигурно има друго разбиране от този, който е от богато семейство. Начинът, по който привличаме парите автоматично превзема подсъзнанието ни. Тук също можем да направим нова преценка и да изберем друго отношение към тях, защото те оформят бъдещето ни.

Езотериците често страдат от базпаричие. Защо? От една страна, уж сме разбрали космическите закони, междувременно сме оздравели и сме станали по-уравновесени, но с финансите нещо не се получава.

„В парите има нещо лошо, нещо мръсно“, казват някои, „Те са коренът на всяко зло“. Ако сме честни, единственото зло е тяхната липса. Или може би не е? Не можем да отречем, че определени структури и властови кръгове издевателстват с тях, но какво общо имам аз с това? В Руанда хиляди хора се колят с ножове. Трябва ли повече да не използвам кухненския нож, с който режа хляба?