Ян Хелсинг: Не пипай тази книга!

Следователно и Принципът на засмукването се базира на Закона за резонанса. Ще го обясня накратко. Тези летящи чинии (в случая мога да говоря само за германските, които не само лично съм виждал, но познавам и един техен пилот) създават изкуствено вакуумно поле пред себе си и са въвлечени в него — подобно на пъстървата във водовъртежа, с единствената разлика, че вакуумното поле на летящия диск се създава изкуствено и постоянно се произвежда пред диска. Летящите дискове не притежават мотор на Ото или нещо подобно. Те не летят с „технология на експлозията“, т.е. с реактивна сила, а се оставят да бъдат привлечени към целта, да бъдат засмукани . Прилича на файтон теглен от магаре, което следва закачен пред него морков. (Който иска да получи по-изчерпателна информация, с добавени инженерни планове и снимки, мога да му предложа книгата си „Проектът Алдебаран“.)

Ще се опитам да го кажа още по-разбираемо: фино-материалният Принцип на засмукването, пренесен в живота, с прости думи означава: колкото повече бягам от нещо, толкова повече то ме настига, и колкото повече искам да имам нещо, толкова повече то се отдалечава от мен .

Още един пример от областта на личните отношения:

Имаме партньор. Колкото повече разпитваме партньора си къде ходи, кога най-накрая ще си дойде вкъщи, с кого е бил/а…, толкова повече го отдалечаваме вътрешно от нас. Защо? Защото се чувства насилен. Това е класическата тема на ревността: трябва да знаем, че колкото сме по-ревниви и съответно ограничаваме личното пространство на партньора си, толкова повече той/тя ще дава повод за ревността ни, и — защото е изнервящо — ще иска все повече свободно пространство за себе си. Партньорът ни се чувства притиснат.

Напротив, колкото повече свобода му даваме, толкова повече се чувства привлечен от нас, защото свободата е това, което се цени.

При мен е същото — почти всеки десети позвънил или написал писмо ме пита: как така успявам всеки път да открия горещия материал, описан в книгите ми. И всеки път отговарям: „Аз не стигам доинформацията, а информацията идва домен.“

Не правя нищо по-различно от летящите дискове: създавам вакуум, който (вместо диск) привлича знания или хора. В енергийното си поле създавам вакуум и заявявам пред вселената, че тази празнота трябва да се запълни. Знаем това от часовете по физика, когато в някакъв съд създадем изкуствен вакуум. Отворим ли го, вселената има свойството веднага да запълва тази празнота. Аз правя същото. (В духовната наука това се нарича Принцип на компенсацията .)

Да, но как? Ами, пожелавам си нещо. Не само с главата, а и със сърцето. После се опитвам да не се занимавам повече с темата. Малко или повече я избягвам. Така да се каже, развивам контра-воля срещу това, което всъщност желая, и се правя, че нямам нищо общо с него. Преведено: оставям го на мира! По-късно пожеланото съвсем автоматично идва при мен.

Вие можете да правите същото. Дори ви се случва по-често, отколкото осъзнавате. Колкото повече се страхувате от нещо, толкова повече го привличате.

Да, вие го знаете. Колкото повече някой ни притеснява (например често звъни на вратата), толкова по-малко желаем да имаме нещо общо с него… Разбирате ли какво имам предвид? Колкото повече някой упражнява натиск върху нас, толкова повече ние се отдалечаваме. С насилието винаги работим срещу творението. Трябва само да се оставим да бъдем привлечени от полето на резонанса, за да допуснем засмукване (и да оставим да се случи); тогава нещата стават автоматично.

Това, което исках да кажа, е, че през последните сто години ние бяхме абсолютно дезинформирани, и то съзнателно. Вселената работи според Принципа на засмукването, да, дори Бог работи според Принципа на засмукването, а не с Принципа на натиска. Бог не сграбчва нищо в творението, той го очаква да дойде.

Земята лети ли с експлозивен двигател през космическото пространство? Не, оставя се да бъде привлечена, и то от магнитни полета. Да сте чули Земята да има дизелов двигател?

Можем да преведем Принципа на натиска : „Аз трябва, трябва, трябва…“ А Принципът на засмукването e: „Ще го оставя, оставя, оставя…“

В днешно време почти всеки се увлича по технологията, преди всичко по компютри и Интернет. За разлика от хората около мене, аз смятам това за перфектното изкушение. Със сигурност човек може да получи голямо количество информация, която е различна от тази на контролираните масмедии и е предлагана от политическите ъндърграунд формации. В този случай той е от полза. Аз виждам действителната заплаха в нещо съвсем друго!