Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Всъщност най-важното — след като вече познаваме част от космическите закони — е да признаем себе си за творци на собствените си житейски ситуации и да престанем да прехвърляме вината на другите — било то за липса на пари, болести или скандали със свекървата.

След това да приемем модел на живот, който бихме могли да наречем тук и сега , като това не означава да се губим в миналото или прекалено в бъдещето, а да се концентрираме върху това, което в момента ни предстои — семейство, професия, хоби, качество на живот…

Най-вече да не се притесняваме за бъдещето, защото ние програмираме всичко. Събитията, които ни сполетяват в живота, са собственоръчно създадената ни съдба и ще ни се случи това (случайност), което ни се полага.

В тази ситуация не трябва да даваме оценки за себе си, а да опитаме да се наблюдаваме като актьори във филм — да се отдръпнем на необходимата дистанция. Нека гледаме на себе си като на най-верния си приятел, който ни дава съвет как би постъпил той, за да разреши ситуацията по най-добрия начин.

Да превръщаме негативните вибрации веднага в позитивни; смятам също, че е важно, да сме оптимисти вместо песимисти. (Там, където някой вижда наполовина празна чаша, друг вижда наполовина пълна…)

Освен това, да изграждаме живота си съзнателно и да се отнасяме към ближния така, както искаме той да се отнася с нас! Да се поставим на негово място и да се опитаме да разберем постъпките му.

Тук бих искал да споделя една малка мъдрост от собствения си живот: „Всеки има какво да каже на другия — и да предаде съобщение.“

Това изречение от години броди из ума ми и ме кара да съм изключително съзнателен в живота си. Може би ще е от полза и за Вас.

Независимо че някой среща друг два пъти.

Целият живот е една игра, а Земята — игрално поле. Каква е ролята ни в нея? Дали сме пешки или офицер в шаха, а може би цар или царица? Сами решаваме.

За какво е тази драма — смърт, убийства, изнасилвания на деца, порнография, омраза, завист и постоянни войни? Драмата е част от играта и принадлежи на хората. В този живот на двойственост крайността се проявява, както с доброто, така и със злото, за да осъзнаем в каква степен злоупотребяваме с творческата си мощ.

Ключът ни към всичко без съмнение е интуицията; вътрешният глас, който ни води в индивидуалния път и ни подсказва да живеем така, че да получим най-доброто. Без значение е дали е ангел-хранител, който шепне във вътрешното ми ухо, или висшето ми Аз, или Бог, или просто душата ми.

Вътрешният глас на интуицията е и този, който ни помага да манифестираме правилно. Когато формулираме изречение, е добре да се заслушаме дали това е най-добрият вариант. Веднага получаваме обратен отговор.

Животът е вълнуващ, не мислите ли?

Когато си помислим, че знаем всичко или поне много, веднага ни се налага да започнем отначало… Не е чак толкова лошо. Естествено, ние не започваме съвсем от нищото, защото всеки опит и всяко знание от досегашния ни житейски път са наша опора за творчество в бъдеще. Просто прекалено много сме отлагали и сме вземали твърде малко решения.

От само себе си възниква въпросът дали не сме от онзи тип хора, които са се примирили с досегашната си съдба, или искаме да опитаме още веднъж?

Решението е изцяло наше.

В заключение още веднъж искам да отбележа, че едва ли ще е толкова пагубно, ако понякога благодарим на създателя си (е, може да е и по-често), който ни е оставил възможността да се опознаем сами. Без него нас нямаше да ни има и представете си как би изглеждало всичко, ако един ден той изгуби желание да твори и играе?

Какво би станало, ако Луцифер видеше, че бунтът е временен, и решеше да се върне при баща си? Нашата двойствена игричка би престанала да съществува. Да, какво щяха да правят скъпите илюминати, ако шефът им размаха бялото знаме? Нямаше ли да е скучно, ако никой повече не ни дразни, или по-добре — не ни „предизвиква“?

Е, ще видим. Луцифер винаги е имал спортен дух. В крайна сметка той само е изкушил Христос в пустинята, не го е изял.

Земният живот е, и си остава игра, дори понякога да изглежда много, много жестока. Всички ние сме направили така, че Земята да изглежда по начина, по който изглежда.

За себе си аз лично съм решил да участвам в още едно полувреме и да не си крия главата в пясъка.

Вие какво решавате?

Преди да започна да творя, премислям още веднъж КОЙ СЪМ АЗ, какви способности и таланти имам и какво си пожелавам. Помощните стъпки да открия това са: