Ян Хелсинг: Не пипай тази книга!

Става дума за начина на мислене на повечето Интернет-потребители и за начина им на действие, който аз критикувам: „ Искам тази или онази информация и ще си я намеря.“

Човек кисне безброй часове пред тъпия сандък и изобщо не забелязва как всъщност се отдалечава от реалния живот и човешкото битие. Хората все повече са интелектуализирани и обременявани и начинът им на мислене лицемерно се променя. Това е точно противоположният на моя начин на действие, защото потреблението на Интернет се базира на Принципа на натиска.

Още веднъж: колкото повече искаме да притежаваме нещо, толкова повече то ни се изплъзва. Колкото повече бягаме от нещо, толкова повече то ни догонва. Колкото повече се страхуваме от нещо, трябва да сме сигурни, че то ще ни стигне. Толкова е ясно! Колкото повече търсим нещо, толкова повече пропускаме факти, които са непосредствено до нас, защото сме фиксирани в друго.

Важно е да преустановим търсенето , за да можем най-накрая да намерим . По-точно да се оставим да намерим , защото според Закона за резонанса съдбата изпраща нещо на всеки от нас . Ако обаче постоянно сме в процес на търсене, защото желаем еди-какво си, тогава лесно пропускаме решението на проблема, което обикновено е пред очите ни много отдавна.

Днес всички ние живеем в нова епоха, в ново хилядолетие с много рискове, но и с много възможности! На хората се казваше в какво да вярват и как да мислят . Що се отнася до вярата в „Бог“, не трябваше да се съмняваме в това, на което учеха официалните църкви. Днес обаче живеем в друго време — време, в което моралът, традицията, културата вече нямат стойност. От една страна, е голямо зло, защото едва ли не нищо не е в „ред“, но, от друга — и голям шанс, защото старото си заминава и дава път на новото. Според стария кодекс на Шотландския ритуал в масонството, „Ordo ab chao“, възниква нов ред от хаоса . Ако новото се появява, старото си заминава! Състоянието на разпадане на стария свят би могло да е най-големият шанс, който тази планета някога е виждала, но би могло да е и абсолютният залез — зависи в коя посока ще бъде насочена свободната сила: в светлина или в тъмнина, в битие или в имане.

Ето защо е дошъл краят на дните за хора, залостени в традициите или религиозни съюзи, краят на ограничения им светоглед! Но това е начало на нов и свеж поглед към света!

Предъвкваното в миналото изчезва и новото поколение е изправено пред изпит. Ще използва ли шанса, че може свободно да решава само, и да отхвърли духовните окови? Или ще пропадне вдън земя?

Много от нас са се ръководили от различни религиозни представи, които са ни били имплантирани. Мнозина се опитаха да вложат в душите си ученията, които получавахме отвън. Сравнявахме ги едно с друго, противопоставяхме ги. Кое беше приятно, кое неприятно, кое лошо, кое добро? Това се нарича екзотерика — отвън навътре.

Днес все повече си пробива път един друг начин на мислене и чувстване — този на езотериката. Езотериката (няма общо с продаваното и предлаганото на „езотеричния пазар“) учи точно обратното на това, което хората смятаха и приемаха за „истина“, а именно: истината, любовта, сигурността и преди всичко онова, което наричаме „Бог“, е във нас. Днес те се пробуждат и се проявяват във всички нас!

Настъпило е време да не подтичваме като агънца след една буквоядна вяра или да повтаряме ритуали, за които никой вече не помни как точно са възникнали; да не повтаряме наизуст текстове, да отслужваме молитви, да призоваваме неизпитани същества, за които никой не знае дали съществуват или са съществували.

Все повече трябва да вярваме в това, което чувстваме в душите си, вместо в онова, което ни се внушава отвън. вие вече не искате да сте „добри граждани“, „добри членове на обществото“, никакво „колелце в социалната машина“, никакви „агънца в стадото“. Не, вие искате да сте само едно, и го желаете съзнателно: да носите отговорност.

Не молите нито някой да ви спасява, нито някой да ви контролира. Искате просто да сте съзнателни същества в човешки тела, които живеят колкото е възможно по-конструктивно, и то ежедневно — за да бъдете пример за другите, без разяждащо мисионерство!

Истинското учение идва отвътре. Бог говори чрез сърцата ни. Всички т.нар. световни религии са го забравили. Заради правилата и традициите те са забравили любовта. А децата ни показват любовта (и душите си) всеки ден по нов начин.