Херман Хесе - Степния вълк

— Правилно? О, не! — извиках аз отчаяно. — Боже мой, разбира се, не, всичко това е грешно, така адски тъпо и лошо! Аз съм животно, Моцарт, едно глупаво зло животно, болно и покварено и вие имате право, хиляди пъти. Но що се отнася до това момиче, то само бе пожелало така, аз изпълних единствено неговото собствено желание.

Моцарт се разсмя беззвучно, но все пак имаше голямата добрина да изключи радиото.

Моята защита на мен самия ми звучеше още доверчиво и като че ли можеше да й се повярва. Но тя беше наистина глупава. Някога, когато Хермине, така си спомних изведнъж, ми бе говорила за времето и вечността, аз веднага бях готов да погледна на нейните мисли като отражение на моите собствени. Но че мисълта да бъде убита от мене, собственото хрумване и желание на Хермине ни най-малко не бе повлияно от мене, аз възприемах за естествено. Защо обаче тогава не приех просто тези ужасни и толкова отчуждаващи мисли и не им повярвах, но дори предварително ги отгатнах? Може би все пак защото те бяха мои собствени? И защо погубих Хермине тъкмо в момента, когато я намерих гола в прегръдките на другия? Беззвучен, смехът на Моцарт бе пълен с премъдрост и сарказъм.

— Хари — каза той, — вие сте шегобиец. Трябваше ли наистина това хубаво момиче да няма какво друго да пожелае от вас освен едно пробождане с нож? Другиму разправяйте това! Е, поне здравата сте го проболи, бедното дете е мъртво! Сега навярно би било време вие да си изясните последиците от вашата галантност към тази дама или искате да се измъкнете от последствията.

— Не — извиках аз, — нима не разбирате нищо? Аз не искам да се измъквам от последствията. Аз не жадувам нищо друго, освен да изкупя вината си, да я изкупя, да я изкупя, да сложа главата си под брадвата, да се оставя да бъда наказан и унищожен.

Моцарт ме гледаше с нетърпим присмех.

— Колко сте патетичен винаги! Но вие ще се научите на още хумор, Хари! Хуморът е винаги горчив смях пред лицето на смъртта и ако е необходимо, вие ще го научите именно пред смъртта. Готов ли сте за това? Да? Добре. Тогава идете при прокурора и мълчаливо понесете върху себе си целия апарат на съдопроизводството, който съвсем не е смешен, чак докато в ранен утринен час в двора на затвора хладно ви отсекат главата. Значи сте готов и за това?

Неочаквано пред мене блесна един надпис:

И аз кимнах в знак на съгласие. Един гол двор между четири стени с малки решетъчни прозорци; чисто поддържана гилотина; десетина господа в тоги и рединготи и сред тях аз — потръпващ от студ в сивия въздух на ранното утро, със сърце, свито от жалък страх, но готов и съгласен. По заповед излязох напред, по заповед коленичих. Прокурорът свали шапката си, покашля се и всички други господа се поокашляха. Той държеше разгънат пред себе си официален документ и почна да чете на глас: „Господа, пред вас стои господин Халер, обвинен и признат за виновен заради разюздана злоупотреба с нашия магически театър. Халер не само оскърби високото изкуство, смесвайки нашата красива галерия с така наречената действителност, но и прободе смъртно огледалния образ на едно момиче с огледалното отражение на нож. Освен това, по съвсем несмешен начин у него пролича намерение да си послужи с нашия магически театър като с механизъм за самоубийство. Вследствие на което ние осъждаме Хари Халер на вечен живот и за двадесет и четири часа му отнемаме правото да влиза в нашия театър. Обвиняемият не може също така да бъде освободен от наказанието — еднократно осмиване. Господа, започвайте! Едно, две, три!“

И на „три“ всички присъстващи, залягайки безукорно, избухнаха в смях, висок смях в хор, страховит, едва поносим за човека смях от отвъдния свят.

Когато отново дойдох на себе си, както и преди до мене седеше Моцарт, потупа ме по рамото и каза:

— Вие чухте присъдата си. Следователно трябва да привикнете и занапред да слушате радиомузиката на живота. Тя ще ви се отрази добре. Вие сте необикновено слабо надарен, мило глупаво момче, но така постепенно все пак ще схванете какво се изисква от вас. Трябва да се научите да се смеете, това ще се изисква от вас. Вие трябва да съумеете да научите хумора на живота, горчивия смях на този живот. Но естествено сте готов за всичко на света, само не и за това, което се изисква от вас. Готов сте да пробождате смъртоносно момичета, готов сте да се оставите тържествено да ви екзекутират. Положително дори бихте били готов сто години да се самоизтезавате и бичувате. Или не?