Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Когато най-после можеше да започне работа — бе навалял сняг и Рождество Христово вече бе отминало, — животът на Голдмунд придоби нов облик. За манастира той беше като изчезнал, вече никой не го виждаше, а и сам не чакаше края на учебните часове и появата на ятото ученици, не бродеше из околните гори, не се разхождаше под аркадите на двора. Сега се хранеше при мелничаря, който не бе някогашният, когото като ученик често бе посещавал. И в работилницата си не пускаше да влезе друг човек освен помощника му Ерих, а и нему се случваше в някои дни да не чуе нито дума от Голдмунд.

Подир дълго обмисляне за първото си произведение — украсен пулт за четене, бе съставил следния план: едната от двете части, от които щеше да се състои, трябваше да изобразява света, а другата — божественото слово. Долната част, стълбата, започваща от дебел дъбов дънер и извита около него, трябваше да представлява сътворението, картини от природата и простия живот на патриарсите. Горната част, парапетът, щеше да носи изображенията на четиримата евангелисти. На един от евангелистите искаше да придаде чертите на покойния абат Даниел, на другия — тези на покойния отец Мартин, неговия приемник, а чрез фигурата на Лука да увековечи своя майстор Никлаус.

Голдмунд се натъкна на големи трудности — по-големи, отколкото бе предполагал. Това му създаваше грижи, но те бяха приятни грижи. Той се мъчеше да овладее художествената творба, очарован и отчаян, сякаш тя бе крехка жена, бореше се с нея ожесточено и нежно, както въдичар се бори с огромна щука, всяка съпротива бе поука за него и му придаваше тънка чувствителност. Забрави всичко друго, забрави манастира, почти забрави и Нарцис. Той се появи няколко пъти, но не успя да види нищо друго освен рисунки. Затова пък един ден Голдмунд го изненада с молбата да изслуша изповедта му.

— Досега не можах да се реша на това — призна той. — В собствените си очи бях твърде незначителен. Вече се чувствам достатъчно примирен. Сега е по-добре, имам моята работа и вече не съм нищо. А след като понастоящем живея в манастир, бих желал да се подчиня на реда.

В този час той се чувстваше дорасъл и не искаше да отлага повече. И в бездейното съзерцание от първите седмици на живота тук, в пълното отдаване на всичко, видяно отново, и на младежките спомени, а и в разказите, за които го молеше Ерих, погледът към неговите отминали години се бе придвижил до известна прегледност и яснота.

Нарцис го прие за изповед без тържественост. Тя продължи около два часа. С неподвижно лице абатът слушаше за приключенията, страданията и греховете на своя приятел, постави няколко въпроса, никога не го прекъсна и изслуша равнодушно дори онази част от изповедта, в която Голдмунд призна стопяването на вярата му в божията справедливост и доброта. Абатът беше развълнуван от някои признания на изповядващия се, виждаше колко разтърсен и изплашен е той и колко близо е бил до падението понякога. Но после отново трябваше да се усмихва и се трогваше от съхранената невинна детинност на приятеля си, като откриваше, че го бяха изпълвали със загриженост и разкаяние неблагочестиви мисли, които бяха безобидни в сравнение със собствените му съмнения и бездни на размисъл.

За удивление, дори за разочарование на Голдмунд изповедникът не сметна за твърде тежки дори най-съществените му грехове. Но го предупреди и наказа без пощада заради това, че е изоставил молитвите, изповедта и причастието. Наложи му покаяние: преди приемането на причастие четири седмици да живее във въздържание и целомъдрие, всяка сутрин да изслушва ранната литургия и всяка вечер да произнася три пъти „Отче наш“ и един химн на Дева Мария. След това му каза:

— Предупреждавам те и те моля да не гледаш с лекота на това покаяние, не зная дали още помниш точно текста на литургията. Трябва да я следиш дума по дума и да вникваш в нейния смисъл. „Отче наш“ и няколко химна още днес сам ще произнеса заедно с тебе и ще ти дам указания към кои думи и значение да насочиш всецяло вниманието си. Не бива да изговаряш и да слушаш светите слова, както се слушат и говорят човешките думи. И колкото пъти се уловиш, че изричаш думите бездушно, а това ще се случва по-често, отколкото предполагаш, ще трябва да си спомниш този час и моето предупреждение, да започваш отначало и да ги произнасяш така, както ще ти покажа, да им откриваш път до сърцето си.

Дали беше само хубава случайност, или психологическите познания на абата стигаха толкова далеч, но с тази изповед и с покаянието за Голдмунд настъпи време на осъществяване и мир, което дълбоко го ощастливяваше. И посред своята богата на напрежения, грижи и удовлетвореност работа всяка сутрин и вечер чрез леките, ала изпълнявани добросъвестно духовни упражнения той се чувстваше избавен и облекчен от вълненията на деня и с цялата си същност отново привлечен към един по-висш ред, който го изтръгваше от опасната самота на твореца и го привличаше като дете в царството на Бога. Ако трябваше да издържи борбата за своето дело като самотник, да й отдаде цялата пламенност на своите чувства и душа, то часът на молитвената вглъбеност винаги го връщаше назад към невинността. По време на работа често, кипящ от страст и нетърпение или прехласнат, унесен до сладострастие, той се потопяваше в молитвените упражнения като в дълбоки хладни води, които отмиваха от него както високомерието на въодушевлението, така и високомерието на отчаянието.