Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Отначало за Голдмунд това бе избавление и изцеление. Неговата младежка потребност от любов току-що бе властно разбудена от погледа и целувката на едно хубаво момиче и в същото време безнадеждно свита от страх. Защото най-дълбоко в душата си той чувстваше, че цялата досегашна мечта на живота му, всичко, в което бе вярвал, всичко, за което се смяташе предопределен и призван, е застрашено до корен от онази целувка на прозореца, от взора на ония тъмни очи. Определен от баща си за монашески живот, възприел това определение с цялата си воля, със зноя на първата младежка пламенност, насочен към благочестив и аскетично героичен идеал, при първата бегла среща, при първия, призив на живота към чувствата му, при първия поздрав на женствеността той безусловно бе доловил, че тук се крие неговият враг и демон, че за него жената е опасност. А сега съдбата му предлагаше спасение, сега, при най-грозящата го беда, го посрещна приятелството на Нарцис и предложи на неговите изисквания една цъфтяща градина, на страхопочитанието му — нов олтар. Тук му беше позволено да обича, бе му позволено и да се отдава без грях, да дари сърцето си на удивителен, по-възрастен, по-мъдър приятел, да превърне опасните пламъци на чувствата в благороден жертвен огън, да ги одухотвори.

Но още в първата пролет на това приятелство Голдмунд се натъкна на странни препятствия, на неочаквани и загадъчни студове, на застрашителни изисквания, защото бе далеч от мисълта да си представи своя приятел като антипод и противовес. Струваше му се: потребни са само любов, само искрена преданост, за да се направи от двете едно, за да се заличат разликите и се прехвърли мост над противоположностите. Но колко суров и уверен, колко ясен и неумолим беше Нарцис! Изглежда, нему бе непознато и нежелателно безобидното самоотдаване, благодарното общо пътуване из страната на приятелството. Изглежда, той не знаеше и не търпеше пътища без цел, мечтателно бродене. Наистина, когато Голдмунд му се стори болен, той прояви загриженост, наистина му помагаше и го съветваше вярно при всички поводи в училището и знанието, обясняваше му трудни пасажи от книгите, откриваше му изглед към царството на граматиката, на логиката, на теологията; но никога не изглеждаше така всецяло доволен от приятеля си и съгласен с него, дори доста често като че ли се усмихваше снизходително и не го вземаше сериозно. Всъщност Голдмунд предусещаше, че това не бе просто наставническо обучение, не просто важничене на по-възрастния и по-умния, че тук се криеше нещо друго, нещо по-дълбоко, по-съществено. Но той не можеше да открие това по-дълбоко и приятелството често го караше да се чувства тъжен и безпомощен. В действителност Нарцис знаеше добре какво е състоянието на неговия приятел, не беше сляп за цветущата му хубост, нито за неговата естествена жизнена сила и скрито богатство. В никакъв случай той не беше даскал, който иска да нахрани една пламенна млада душа с гръцки, да отговори на невинната й любов с логика. Прекалено много обичаше русия младеж и за него това беше опасност; защото да обичаш за Нарцис не беше естествено състояние, а едно чудо. Не биваше да се влюбва, не биваше да се задоволи с приятното съзерцаване на тези хубави очи, с близостта на цъфтящото, светло лице и русите коси, не биваше да позволи на тази любов нито за миг да се спре при сетивното. Защото ако Голдмунд се чувстваше предопределен за монах и аскет и за доживотен стремеж към святост, на Нарцис действително беше отреден такъв живот. На него бе позволено да обича само в една-единствена най-възвишена форма. Но той не вярваше в предопределението на Голдмунд за аскетизъм. По-ясно, отколкото всеки друг, умееше да чете в човешките души, а тук, където влагаше любов, четеше с повишена яснота. Нарцис прозираше природата на Голдмунд, в която въпреки противоречието можеше да вникне до глъбина, тъй като тя бе другата, загубената половина на неговата собствена. Той виждаше тази природа обгърната от твърдата черупка на въображения, грешки във възпитанието, бащини думи и отдавна прозираше цялата несложна загадка на един млад живот. Собствената му задача бе ясна: да разбули тайната на нейния носител, да го освободи от черупката и да му даде отново неговата природа. Това ще бъде трудно, а най-трудното в задачата, че така той може би ще го загуби като приятел.

Безкрайно бавно се приближаваше към целта си. Отминаха месеци, преди между двамата да стане възможна една сериозна схватка, един задълбочен разговор. Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него. Първият пролом направи Нарцис, когато се опитваше да изследва преживяното, което тогава в един час на слабост бе тласнало към него потресеното момче. Изследването не беше толкова трудно, колкото си го бе представял. Голдмунд отдавна изпитваше потребност да изповяда преживяното в онази нощ; но не хранеше достатъчно доверие към никого другиго освен към игумена, а той не беше негов изповедник. Едва когато Нарцис в момент, който му изглеждаше благоприятен, напомни на приятеля си за ранното начало на техния съюз и леко се докосна до тайната, той без заобикалки каза: