Асен Христофоров - Искровете (Историко-географски очерк)

Погледът е отправен в бъдещето. Искровете и сега са неузнаваеми, странно променени в по-малко от десетилетие и половина. Какви ще бъдат те подир десетина години? Китни алпийски селца! А чудната долина на Черни Искър? Един огромен лагер за летен и зимен отдих на хиляди трудещи се от всички краища на страната. Защото Искровете и днес не принадлежат само на искровци. Край първия почивен дом на печатарите в Говедарци израсна втори, отреден за работниците в търговията, сетне и трети… Над тях, прикътани в гората, се белеят сградите на детския лагер за столичните училища. И учениците от миньорския град Перник имат свой лагер в същата гора. Долу, накрай селото, ежегодно летуват децата на служителите в близките лесничейства, а спретнатата сграда на прогимназията отколе е любим почивен дом на столичните деца през лятната ваканция. През тоя сезон много родители наемат стаи в новите къщи на Говедарци, за да бъдат близо до тях. И привечер, когато слънцето залязва, над покривите на селските къщи вече не се носят облаци от прах с пристигането на говедата, защото и главните улици са павирани, а добитъкът се прибира в кооперативните обори далече отвъд последните жилища. Така е в Говедарци, тъй е и в другите селца. Навред никнат детски лагери. В училището в Маджаре до късна есен стоят книжните гирлянди и украсата, изработена от ръцете на летуващите малчугани. Голям летен лагер има и в Мала Църква, досам водноелектрическата централа, само на хвърлей камък от реката. Децата играят цял ден в пясъците край бистрата вода. И дишат боровия въздух. Друг лагер изникна през последната година в гората между Мала Църква и Маджаре — с нови, спретнати бараки, облицовани отвътре с гладка материя от дървесина, застлани с дъсчени подове и много слънчеви от честите прозорци. Тревата край тях е чиста, а боровете — високи и сенчести, с горски ягоди и малини около дънерите. А боровинките в горите над Бели Искър и в тревата между стръмните скали на Демиркапия? Те сякаш бързат да узреят, преди да се разотидат летовниците. Дойде ли зимата, децата ще си спомнят за тях. И ще копнеят за идното лято.

Има и други, по-отдалечени лагери. От години вече стотици деца летуват с родителите си в бараките на едно столично предприятие над Гьолечица, в обширна и слънчева поляна сред гората, от която се открива прекрасна гледка към Прекорека, Купените и Ловница. Друг подобен лагер е учреден при военните рибарници в Надарица, почти край Черни Искър. А дворецът в „Овнарско“? И той е отреден за подрастващото поколение, което не помни царете. Ведно с чистия въздух тези млади хора ще се напоят още от ранни години с любов към отечеството чрез хубостите на Рила и несравнимата красота на Искровете. Поотраснат ли, те няма да забравят планината. Ще се връщат в нея отново и отново, потънали в прежни спомени, очаровани и възхитени повече отвсякога и смаяни от настъпилите промени.

Защото цялата долина на Черни Искър ще бъде осеяна с вили и почивни домове в недалечното бъдеше. Неузнаваема ще бъде и поляната на днешния алпинистки лагер под Мальовица. В нея скоро ще започнат нови строежи. Шосето е готово. По него ще тръгнат камионите със строителния материал за модерната сграда на републиканската алпинистска школа. В близко съседство ще израсне и представителният хотел. Ски-лифт ще стига до гребена на Калбура. Друг лифт ще извежда туристите от подножието на Мальовица до самия връх, забил чело в мъглите, и преходът до Рилския манастир ще се превърне в забавна разходка. Нима чарът на планината ще повехне от тези нововъведения? Не! Те няма да помрачат водите на езерата. Само ще ги направят по-достъпни за хиляди любители на природата и ценители на рилските красоти. А долината на Черни Искър ще се прочуе и в чужбина. Говедарци ще бъде нашият Гармиш и Шамони.

В миналото отвеждахме всеки по-виден гост на страната от чужбина било в летовището Боровец, било в Рилския манастир. Но Боровец, хладен от влажните гори, често бива прихлупен от едно мъгливо небе, а манастирът е все пак една старина. И той, и Боровец са останки от миналото и нищо в тях не дъха на новото време. Нищо освен трудещите се, заместили предишните богаташи. Това не е малко. Ала колко по-значими ще бъдат новите строежи в долината на Черни Искър — слънчева, просторна и величествена, и с каква гордост ще гледаме на тях от височините на двата Мечита, когато бъде завършено шосето от Рилския манастир за Говедарци! Горе, под върховете, в припечния южен скат, ще възправя стени нов каменен чертог за туристите. Край него ще спират пътниците с моторни коли. След Къркулиците и Сухото езеро изведнъж ще ги омае гледката на юг, към ширналото се море от планини с късни снежни преспи и езерца, скрити като елмази в дълбоките циркуси. Такава величава панорама не се забравя…