Асен Христофоров - Искровете (Историко-географски очерк)

Към 1956 година Говедарци и Доспей махала, слети административно, наброяват 2408 жители. На второ място иде Бели Искър с 1457 жители, следван от Мала Църква с 888 жители и от Маджаре с 550 жители. В сравнение с 1926 година най-голям прираст на населението се наблюдава в Бели Искър (72,0%) и Мала Църква (63,8%). Увеличението за Говедарци и Доспей махала възлиза само на 24,8 на сто, а Маджаре остава на последно място с 21,4 на сто. По-големият фактически прираст на населнието в Бели Искър и Мала Църква се обяснява донякъде с големия брой на работници по поддържането на язовира над първото село и на юзината и водохващането при второто. При това към 1956 година край Бели Искър бе открита малка мина за редки метали и тя също привлече работници и административен персонал.

Мината при Бели Искър е единственото промишлено предприятие в Искровете, изградено след Девети септември. Допреди няколко години над Говедарци, по пътя за „Овнарско“, съществуваше и една голяма, модерно организирана ферма за сребърни лисици, а нейните многобройни боксове с красиви животни неизменно спираха погледа на минаващите туристи. Ала това начинание се оказа нерентабилно, броят на лисиците бе намален и самата ферма бе преместена на друго място. Сега под някогашния лисичарник блестят водите на рибарниците. Те бяха създадени от военните и построени от трудоваците недалеч от Черни Искър, близо до древния изчезнал град. В тях се развъжда американска пъстърва. Другите промишлени предприятия в Искровете са водноелектрическата централа при Мала Църква и бившият кооперативен гатер при Говедарци, станал отколе държавен.

Впрочем в Искровете не би трябвало да има промишлени предприятия не толкова поради липсата на местни суровини, колкото във връзка с курортния облик на селцата и с чистотата на реките, каптирани за нуждите на столичното население. Извън язовирите при Бели Искър и водохващането над Мала Църква през последните години столичният водопровод бе подсилен с част от водите на още няколко притока на Черни Искър, спускащи се към него от северните склонове на алпийското било. Студените води на тези рекички се използуват предимно през лятната засуха. Дълъг канал ги отвежда през цялата долина на Черни Искър до главния тунел под Мала Църква, който минава под коритото на Искъра и през самата снага на Лакатишка Рила. Тези води представляват безценен дар на Искровете за столичани.

С нарастването на населението се промени и външният облик на петте селца. Промяната е особено очевидна след Девети септември. Селата се благоустроиха. През последните петнадесет години бяха построени повече и по-хубави нови къщи, отколкото в целия период от Освобождението до Девети стептември. Много от новите къщи приличат на малки вили. Особено в Говедарци. Трябва само да се съжалява, че строежът на повечето от тях се извършва по типови планове, а това внася известно еднообразие в гледката. Павирани бяха и главните улици. Вместо неугледните пармаклъци и оградите от приплетени пръти на крайпътните дворища, днес се градят ниски каменни огради с дървени парапети. Уредени бяха и градинки в селските мегдани. А в Говедарци, насред площада, от две години вече се издига модерен хотел с първокласен ресторант! И той е белег на новото време.

Дванадесет години изминаха, откак говедарчани, първи в Искровете, сринаха вековечните синори. Днес тракторът пак пори нивите до късно през нощта, зашарил със светещи очи от единия до другия край на малкото поле. Бумтежът на стоманеното му сърце властно оглася стихналата долина. Машината не знае умора. Браздите й са прави като нишки и плугът не се запъва пред камъните, а сам ги отмества от пътя си. Бумти тракторът и със светещите си очи прокужда дори спомена за някогашните идилични пасторални картини. Но нима ще тъгуваме по тях?

Истината е, че много мъка и нищета прозираше от тия частнособственнически идилии. Ето, слънцето залязва зад купести юнски облаци отвъд Лакатишка Рила и здрачът бързо се сгъстява в долината на Черни Искър, цялата ухаеща от цъфнали треви й билки. Късно е и вече едва се провижда. Край гората спира уморен овчар, кучето души колибата, овцете се блъскат в тясната кошара. И човекът, и кучето, и овцете са гладни. Огладнели са и жените в черни забрадки, които бързат с мотики на рамо към селото, недоволни и загрижени, защото не са окопали последните стотина гнезда в картофената нива. Една от тях ще трябва да дойде тук и утре. А другите ниви не чакат… Тъй, с наведени глави, копачките навлизат в селото. Светлинки мъждукат от прозорците. В долната махала, нейде към моста на Искъра, се събират пет-шестима малчугани. Конете пръхтят край тях. Сетне всички тръгват в мрака към ливадите край Лакатица, гдето е и пашата. Ще нощуват на открито.