Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Каза ми, че отбягвате музиката.

— Само една стара песенчица.

„Бин Джезърит“ оставаше загадка и повече от всеки друг път той прозря слабостта на типичностите . Как да преговаряш с хора, чиито модели на мислене и поведение не следваха приемлива пътека? Тъкмо си решил, че вече ги разбираш, а те внезапно поемат в нова посока. Бяха нетипични! Всеки негов опит да ги разбере предизвикваше срив на чувството му за ред. Беше напълно сигурен, че не е получил нищо реално след целия проточил се пазарлък. Малко повече свобода, която обаче представляваше само илюзорна представа за истинската. До него на практика не стигна нищо, поискано от вещицата със студеното лице. Измъчваха го непрестанните му опити да свърже в нещо по-значимо ситните късчета от наученото за „Бин Джезърит“. Ето например твърдението им, че могат да се справят и без тежките бюрократични системи. С изключение на Архивната служба на Белонда, разбира се, но всеки път, когато той споменаваше за нея, Одрейди възкликваше: „О, небеса, пазете ни!“ или нещо подобно.

— Е, сега искам да попитам и да разбера как се оправяте без чиновници и специални служби за водене на отчет на направените записи? — прозвуча искрено озадачен гласът му.

— Когато нещо трябва да се направи, правим го веднага. Да погребем сестра ли? — Тя посочи сцената в овощната градина, където лопатите вече бяха заиграли и сега отьпкваха пръстта върху гроба.

— Ето как става. И винаги присъства някой, който носи отговорност.

— Кой? Кой поема грижата за това непристойно…

— Няма нищо непристойно! То е част от нашето обучение. Обикновено несправилите се сестри надзирават. Докато послушниците извършват работата.

— Ами те… Искам да кажа, не е ли унизително за тях? Сестри, неиздържали изпитанието, ако добре съм те разбрал. Както и послушници. По-скоро би било наказание, отколкото…

— Наказание! Хайде, стига, Сцитал. Само една песен ли знаеш? — Тя отново посочи погребалната група. — След като минат необходимата подготовка, всички наши хора доброволно приемат възложената им работа.

— Ами, как да го кажа, за бюрократичните…

— Ние не сме глупаци!

Тлейлаксанецът пак не я разбра, но този път тя реши да отговори на поредното мълчаливо затруднение, в което се бе озовал:

— Със сигурност знаеш, че бюрократите винаги се превръщат в лакоми аристократи, след като придобият властта и започнат да командват.

Беше му трудно да схване връзката. Накъде го насочваше? Продължи да мълчи, а тя добави:

Почитаемите мами имат всички черти, типични за тежката бюрокрация. Министри за това, височайши почитаеми мами за онова, мощно малцинство на върха и мнозинство от изпълнители по-долу . Те целите са паст, зейнала от глада на младите. И също като ненаситните хищници никога не се замислят, че изтребват до крак онуй, с което се хранят. Много показателно взаимоотношение: продължавай да унищожаваш плячката си и ще се срутиш заедно с цялата система!

Беше му трудно да повярва, че вещиците наистина виждаха почитаемите мами в тази светлина, затова й го каза.

— Сцитал, ако оцелееш, ще разбереш, че думите ми са верни. Бесни викове на немислещи жени, доловили потребността от ограничения и смяна на позициите. Необходими са много нови усилия, за да изтръгнат още и още от своята плячка. Хванете! Притиснете! Не, така само ще ускориш пълното изтребление. Според Айдахо те вече се намират във фазата на вмъртвяване, когато започва съхнене откъм върха.

Казва го гола, така ли? Следователно тя го ползва като ментат!

— Откъде ти хрумна подобна мисъл? Не би могла да е дошла от нашия гола.

Продължавайте да вярвате, че е ваш! — Той само потвърди мнението ни. Един пример от Другите Памети подаде сигнала.

— Ох, така ли?!

Всичко, свързано с Другите Памети, го безпокоеше. Може ли да се вярва на твърденията им? Въпреки че и собствените му многобройни животи имаха голяма стойност. Отново поиска от нея да потвърди думите си.

— Припомнихме си за връзката между едно животинче, наричано заек-снегоходко, и хищната котка рис, която го преследва за храна. Популацията на риса винаги следва нарастващия брой на зайците, когато внезапно прекомерното потребление хвърля хищниците в периоди на глад и рязко вмъртвяване.

— Колко интересен термин — вмъртвяване!

— Служи за описание на онова, което подготвяме за почитаемите мами.

Когато срещата им приключи (без той да придобие нищо), Сцитал се почувства по-объркан отвсякога. Наистина ли бяха решили да го сторят? Проклетите жени! Не може да се вярва на нито една тяхна дума.