Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Остави мъничък отвор, който да мога да разширя — помисли си Сцитал. — Пусни моите лицетанцьори. Дай ми слугите, които ще изпълняват само моите заповеди.

— Искам съвсем малко — каза той. — Трябват ми лично спокойствие и собствените ми слуги.

Одрейди продължи да го гледа по обременяващия начин, характерен за „Бин Джезърит“, който сякаш смъкваше маските, за да надникне дълбоко в душата.

Но аз нося маски, през които не си проникнала.

Виждаше, че го намира отблъскващ, поне тъй говореше погледът й, спиращ се на всяка от характерните му особености. Подозираше реда, в който текат мислите й:

Фигурка на елф с тясно личице и дяволити очички. Косица, израсла на челото.

Премести се по-надолу:

Тесни устенца, но с остри зъби, от които кучешките стърчат.

Сцитал знаеше, че е съчетание от най-опасно смущаващите човешкия род митологии. Одрейди с пълно право би си задала следния въпрос:

Защо в „Бин Тлейлакс“ са избрали точно този външен вид, след като притежават ключа на генетичния контрол и могат да си позволят нещо по-представително?

Само за да те смущавам, боклук пауиндски!

И веднага се сети за още нещо типично:

„Бин Джезърит“ рядко прави боклук.

Сцитал обаче бе виждал мръсните последствия от не едно тяхно действие:

Виж какво стана с Дюн! Превърна се на пепел, понеже вие, жени на Шейтана, избрахте тази свещена земя за бойно поле с курвите. Дори завърналите се от нашия Пророк получиха награда. Всички са мъртви!

Почти не се осмеляваше да оглежда собствените си загуби. Нито една тлейлаксианска планета не бе избегнала участта на Дюн.

„Бин Джезърит“ е причината за всичко! Попита Одрейди за пръснатия боклук по Ракис.

— Виждаш го, но само когато си в пълна безизходица.

— Затова ли предизвикахте насилието на онези курви? Тя отказа по-нататъшна дискусия по темата.

Един от починалите спътници на Сцитал бе казал: „Бин Джезърит“ оставя прави следи. Може и да ги приемеш за нещо сложно, но щом ги огледаш отблизо, пътят им става гладък. Спътникът му и всички останали бяха изклани от курвите.

Оцелели бяха само клетките в неентропната капсула. Достатъчно за мъдростта на починалия Майстор!

Одрейди поиска още техническа информация за аксолотловите резервоари. Ой, как умно подреждаше думите във въпросите си!

Пазареше се за оцеляване и всяко късче слово носеше голяма тежест. Какво бе получил в замяна за пресметливо отмерваните късчета данни за аксолотловите резервоари? Да, тя вече му позволяваше да излиза от време на време от кораба, но за него цялата планета бе не по-малък затвор. Къде би могъл да отиде, та да не го открият вещиците?

И какво ли всъщност правеха със собствените си аксолотлови резервоари? Дори за това не бе сигурен. Вещиците лъжеха със смайваща лекота.

Грешка ли бе от негова страна да им повери и малкото предоставено познание? Въпреки че сега си даваше сметка, че им бе казал много повече от биотехническите подробности, за които сам си бе сложил преграда. Те разбраха как Майсторите са постигнали частичното безсмъртие — непрестанното отглеждане на гола-заместител в резервоарите. Това също бе изгубено! Прииска му се да и го изкрещи гневно, разстроен от загубата и несполуката.

Въпроси. Нищо повече от въпроси…

Парира въпросите й с многословни аргументи за „моята потребност от слугите ми Лицетанцьори и от собствено командно табло към корабната система“.

Тя остана лукаво непреклонна, като не спря да опипва възможността за евентуална допълнителна информация:

— Сведенията за производство на мелиндж в резервоарите ни може да ни накара да бъдем по-либерални към нашия гост. Наши резервоари! Наш гост!

Тези жени са като стена от пластостомана. И нито един резервоар за негово лично ползване…

Цялата мощ на тлейлаксианците е вече спомен.

Възвърна спокойствието си, като си припомни: очевидно Бог проверява съобразителността му.

Мислят, че ме държат в капан.

Но ограниченията им бяха болезнени. Без слуги-лицетанцьори, така ли? Много добре. Ще си потърси друга прислуга.

Все пак изпитваше дълбоко страдание с множеството си животи, щом си спомнеше за изгубените лицетанцьори — непрекъснато променящите се свои роби.

Да вървят по дяволите тези жени с тяхната фалшива претенция, че споделят Великата Вяра! Вездесъщи послушници и свети майки, непрестанно душещи наоколо. Шпионско племе! И видеоочи под път и над път. Потискащо.