Франк Хърбърт - Домът на Ордена

При първото си идване в Дома на Ордена той бе усетил боязън от пазачите си, а отсъствието на възможността да се усамотява започна да го гнети все по-силно, когато доби представа за хода на делата в техния Орден. По-късно взе да го приема като ограждане в кръг, от който всички гледат навън при появяваща се заплаха.

Нашето си е наше. Не те пускаме да влизаш!

Бе разпознал поведението на родителя или по-скоро правилото за човешкия род от ерата на матриархата: „Дръж се прилично иначе ще те накажем!“ А наказанията на „Бин Джезърит“ задължително трябваше да се избягват.

Тъй като Одрейди продължи да иска повече от онова, което той бе готов да даде, Сцитал съсредоточи вниманието си върху една типичност , за която със сигурност знаеше, че е вярна:

Те не могат да обичат.

Все пак трябваше да признае нещо. Както любовта, така и омразата не бяха чисто рационални категории. За него подобни емоции бяха като черен фонтан, затъмняващ целия околен въздух — примитивно пръскало за окъпване на нищо неподозиращи люде.

Страшна бърборана е тази жена!

Наблюдаваше я, без да се вслушва напълно в думите й. Какви бяха недостатъците им? Страхуваха ли се от потайната игра на чувствата? Неприязънта им бе добре поддържана, но изкуственото поддържане не винаги е успешно. В големия брой свои животи бе срещал вещици, които видимо се наслаждаваха, слушайки музика. Щом попита Одрейди за това, тя доста се разгорещи, но според него разигра сцена, за да го насочи към погрешно мнение:

— Не можем да си позволим ненужно отвличане на вниманието!

— Нима не прослушвате в спомените си големи музикални изпълнения? Казват, че в стари времена…

— Какъв смисъл има от музика, свирена на инструменти, кои-то днес са непознати за повечето хора?

— Така ли? За какви инструменти говориш?

— Къде би намерил пиано например? Отново престорено гневно.

— Ужасно трудно за настройване, още по-трудно за изпълнение.

Как хубавичко се преструва.

— Никога не съм чувал за… Пиано ли каза? Като балисета# ли е?

— Далечни братовчеди са. Може да бъде настройвано до приблизителен тон. Индивидуална особеност на инструмента.

— Защо е толкова подчертано вниманието ти към това… пиано?

— Защото понякога мисля, че липсата му е много лоша. Все пак да създаваш съвършенство от несъвършенствата е най-висшата форма на изкуство.

Съвършенство от несъвършенствата!

Правеше опит да разконцентрира вниманието му с думи от Зенсуни, подхранвайки илюзията, че вещиците споделят Великата Вяра. Беше многократно предупреждаван за тази специфична особеност на „Бин Джезърит“ по време на преговори. Подхождат към всичко по обиколен път, за да разкрият чак в последния момент преследваната цел. Той обаче знаеше добре за какво се пазарят тук. Вещицата искаше да получи познанията му без остатък, като при това се стараеше да ги вземе даром. Но колко примамливо звучаха словата й!

Сцитал почувства как бдителността му се засилва. Изреченото досега отговаряше съвсем точно на нейното твърдение, че единствената цел на „Бин Джезърит“ е усъвършенстването на човешкото общество. Или, казано с други думи, тя мислеше, че може да го поучава! Още нещо типично: „Гледат на себе си като на учители.“

Когато той си позволи да се усъмни в направеното твърдение, Одрейди каза:

— Напълно естествено е, че създаваме напрежения в обществата, върху които оказваме влияние. Но го правим така, че да можем да контролираме тези напрежения.

— На мен ми звучи фалшиво.

— Защо, Майсторе Сцитал?! Моделът е много добре познат. Правителствата често прибягват към споменатия подход, за да предизвикат вълна от насилие спрямо подбрани мишени. Самите вие сте го правили! И вижте докъде стигнахте.

Дръзва да твърди, че тлейлаксианците са виновни за сполетялата ги погибел!

— Следваме завета-урок на Големия Предвестник — рече тя, споменавайки на ислямият Пророка Лито II. Думите й прозвучаха като чуждици в нейната уста, но той остана слисан. Явно тази жена добре знаеше как тлейлаксианците благоговеят пред Пророка.

А съм чувал, че бин-джезъритките Го наричат Тирана!

Тя попита, продължавайки на ислямият:

— Не бе ли Негова цел да посочи път за избягване на насилието, с което даде ценен урок на всинца ни?

Нима си прави шеги с Великата Вяра?

— Ето защо го приехме — продължи вещицата. — Той не играеше по нашите правила, но помогна за сбъдването на целите ни.