Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Повечето от хората, които тя беше видяла, носеха водещи пулсатори. Включително почитаемите мами. Следователно случваше им се да се изгубят. Всичко се намираше под гигантската покривна могила с фалическата символика на кулите си. За новодошлите гледката се оказваше впечатляваща. Плътно изолиране от грубата външна действителност (където не отиваше никой от значимите тук хора, освен ако не бе решил да ловува или да наблюдава робите и техните според него забавни труд и игри). Твърде често в очите й се набиваше запуснатост — свидетелство за минимални разходи за поддръжка.

Не правят особени промени. Наземният план на Тег продължава да е в сила.

Виж колко важни могат да се окажат наблюденията ти! Височайшата почитаема мама я извади от обзелия я унес:

— Възможно е дори да те оставя жива. Но само при условие че задоволиш любопитството ми.

— А как можеш да бъдеш сигурна, че няма да залея любопитството ти с купища чисти лайна?

Вулгарността видимо развесели жената отсреща, тя почти се разсмя. Очевидно никой не я бе предупредил да внимава с „Бин Джезърит“, когато техен човек прибягва към открита вулгарност.

Никакъв Глас, а? Мисли, че не разполагам с друго оръжие!

Височайшата почитаема мама бе казала достатъчно и сторила немалко, за да даде в ръцете на всяка света майка сигурни козове. Изпращаните от тялото и говора сигнали съдържаха дори повече от необходимата информация. А от неизбежното количество допълнителни данни трябваше да се вземат проби.

— Намираш ли ни привлекателни? — попита тя. Необичаен въпрос.

— Всички хора от Разпръскването притежават странна привлекателност — отвърна Лусила.

Нека мисли, че съм видял мнозина от тях, включително и враговете й.

— Във вас има нещо екзотично, искам да кажа достатъчно странно и ново — добави.

— А сексуалните ни възможности?

— Естествено е да се приемат като аура за казаното. Понеже действат възбуждащо и са като магнит за някои хора.

— Но не и за теб.

Атакувай брадичката! — подсказа тълпата. — Защо пък не?

— Височайша почитаема мамо, внимателно оглеждах брадичката ти.

— Така ли? — прозвуча с искрена изненада.

— Очевидно се е запазила от детските ти години. Можеш да се гордееш със спомена за младежкия си вид.

Хич не й се понрави, но не иска да го покаже. Още един удар в същото място.

— Обзалагам се, че любовниците ти често те целуват по нея. Вече е гневна, ала не бива да изпусне яда си.

Ще ме заплашваш, а? Ще ме предупреждаваш да не си служа с Гласа!

— Целуне брадичка — намеси се футарът.

— По-късно, драги. А сега ще млъкнеш, нали? Изкара си го на горкия любимец.

— Явно има какво да ме питаш — изрече Лусила с възможно най-благия си тон, което бе още едно предупреждение за добре запознатите:

Аз съм от онези, които заливат всичко с гъст шербет. „Прекрасно! Колко е приятно, когато сме с вас. Толкова е хубаво! Как добре сте се справили! Лесно. Бързо“ Сложи поредното наречие по свой избор. Височайшата почитаема мама имаше нужда от известно, макар и кратко време, за да се съсредоточи. Усещаше, че е изпаднала в неизгодно положение, ала не разбираше какво точно се е случило. Запълни мига със загадъчна усмивка, след което продължи:

— Вече казах, че ще те пусна.

Тя натисна нещо отстрани на стола си; една от секциите на тръбообразната клетка се отдели заедно с плетеницата от шигърова жица. Същевременно от подов панел точно пред нея се издигна нисък стол.

Светата майка седна на стола, като коленете й почти докосваха водещата разпита.

Краката. Не забравяй, че убиват с краката.

Сви пръстите на ръцете си и едва тогава си даде сметка, че вече ги е стегнала в юмруци. Проклето напрежение!

— Трябва да хапнеш и да пийнеш — каза височайшата почитаема мама.

Тя отново натисна нещо на страничния плот на стола си. До Лусила се приближи поднос — чиния, лъжица и чаша, пълна догоре с червена течност.

Изфуква се с играчките си.

Вдигна чашата.

Отровно ли е? Първо го помириши.

Вдъхна напитката. Стимулиращ чай и мелиндж.

Колко съм гладна!

Върна празната чаша върху подноса. Продължаваше да усеща с езика си острия мирис на мелиндж.

Какво е решила да прави с мен? Нима ми угажда?

Чувстваше как потокът на подправката я отпуска. Оказа се, че в чинията е сервиран боб в пикантен сос. Изяде го, след като опита ястието за нежелателни прибавки. В соса имаше чесън. За частица от секундата тя се обърна към Паметите, търсейки справка за прибавката — ползвана във фината кулинария като резултатно средство срещу върколаци, както и за силно въздействие при метеоризъм.