— Харесва ли ти храната ни?
Лусила обърса брадичката си и каза:
— Много е вкусна. Заслужаваш поздравления за главния си готвач. Никога не прави комплимент на главния готвач в частно заведение. Главните готвачи могат да бъдат подменяни. Само съдържателката е несменяема.
— Великолепен привкус на чесън — допълни.
— Поровихме се в част от библиотеката, задигната от Лампадас.
Със злорадство: Виждате ли какво сте изгубили? И завърши:
— Колко брътвеж почти за нищо.
Дали не иска да и стана библиотекарка? — мълчаливо изчака Лусила.
— Според някои мои помощници там може да има нишки към гнездото ви на вещици или поне нещо, което да ни подскаже как по-бързо да ви унищожим. И толкова много езици!
Нима й трябва преводач? Бъди пряма!
— Какво ви интересува?
— Съвсем малко. Кому биха потрябвали сводни материали за Бътлъровия джихад#?
— Тогава също са съсипвали библиотеки.
— Не се отнасяй снизходително към мен. По-схватлива е , отколкото мислехме. Продължавай с безкомпромисния тон.
— Аз също имам усещането за снизходително отношение.
— Слушай, вещице! Мислиш си, че можете да бъдете безмилостни при защитата на своето гнездо, но наистина нямате представа за истинската липса на милост.
— Според мен все още не си ми казала как мога да задоволя любопитството ти.
— Искаме научните ви познания! — Височайшата почитаема мама понижи тона си. — Да бъдем разумни. С ваша помощ бихме могли да превърнем в действителност една утопия.
И още: да сразите всичките си врагове и всеки път да стигате до оргазъм.
— Смяташ, че науката държи ключовете към утопията?
— И към по-добра организация на нашите дела.
Помни: Бюрокрацията облагодетелства конформизма… Спомага за въздигане на „фаталната глупотевина“ до статут на религия.
— Типичен парадокс, височайша почитаема мамо. Науката трябва да носи силата на новото. На промяната. Ето защо тя и бюрокрацията са винаги във война.
Познава ли корените ни? — Помисли за силата! Както и за онова, което можете да държите в ръцете си! Не знае . Лусила истински се зарадва на представите на почитаемата мама за упражняването на властта. Пълен контрол над вселената, ала без да бъде потърсено равновесие. Погледът ви винаги е отправен навън, никога навътре. Не сте се подготвяли да улавяте собствените си фини реакции, а само сте трупали мускулна маса (сила, власт), за да можете да превъзмогнете всичко, което според вас е препятствие. Слепи ли бяха тези жени? Тъй като Лусила не заговори, почитаемата мама каза:
— В библиотеката намерихме доста неща за „Бин Тлейлакс“. Вещице, присъединили сте се към тях в много отношения. Цяла камара проекти; как да се неутрализира невидимостта на не-кораб, как да се проникне в тайните на живата клетка, във вашата Мисионария Протектива, както и в нещото, наречено „Езикът на Бога“.
Лусила леко се усмихна. Страхуваше ли се тя, че някъде може да има истински бог?
Нека захапе мъничко! Бъди откровена.
— Нищо не сме правили заедно с тлейлаксианците. Хората ти са изтълкували неправилно намереното. Не искате никой да ви гледа отвисоко, така ли? А как ще го приеме Бог според вас? Ние разпространяваме различни религии, които ни пазят и помагат. Такова е предназначението на Мисионария Протектива. Докато тлейлаксианците имат само една…
— Организирате религии?
— Не съвсем. Организационният подход към религията е винаги апологетичен. Ние не го приемаме.
— Започваш да ме отегчаваш. Защо намерихме толкова малко за Бог-Императора?
Напад!
— Може би вашите хора са унищожили събраното.
— Аха, значи проявявате интерес към него. Както и вие, Мадам Паяк!
— Позволявам си да мисля, височайша почитаема мамо, че Лито II и неговата Златна Пътека са били обект на изследвания в много от академичните ви центрове.
Жестоко!
— Нямаме академични центрове!
— Изненадва ме интересът ти към него. — Нищо специално.
А оня футар се хвърли от дъба, поразен от мълния! Наричаме неговата Златна Пътека с думите „фиктивна гонитба“. Той я запрати в безбрежните ветрове и отсече: „Виждате ли? Натам отива.“ Това бе Разпръскването.
— Някои предпочитат да го наричат „Стремежът“.
— Успя ли наистина да предскаже бъдещето ни? Може би точно това те интересува?
Удар в десетката!
Височайшата почитаема мама се изкашля с ръка на устата.
— Твърдим, че Муад’Диб създаде бъдещето. Лито II го унищожи. Но ако можех да знам…
Читать дальше