Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Тег отново се взря в Одрейди:

— Виждаш ли, дъще? Ментатът разпознава стария спор, когато го чуе. Горди сте, че знаете какво се изисква от вас във всеки момент, но с едно мигване сами създавате чудовище!

— Старша майко! — обади се проктор, явно несъгласна с начина, по който разговаряха с нея.

Одрейди не й обърна внимание. Почувства болка — остра и убеждаваща. Тараза в Другите Памети си спомни за спора:

Оформят ни бин-джезъритските асоциации. Те притъпяват чувствителността ни по странен начин. О, можем да режем бързо и дълбоко, когато се налага, но това е просто друг вид загубване на чувствителност.

— Аз няма да взема участие в намаляването на чувствителността ви — рече Тег. Очевидно помнеше.

Стреги се върна със съдина, пълна с кафеникав бульон и парчета месо, плаващи в него. Момчето седна на пода и изкуса храната с бързи движения на лъжицата.

Одрейди запази мълчание, а мислите й се движеха в указаната от Тег посока. Светите майки разтваряха около себе си корава черупка, на чийто фон всички идващи отвън неща (включително емоциите) играеха като прожектирани изображения. Мурбела бе се оказала права. Сестринството трябваше да се залови с последващо изучаване на чувствата: Ако останеха само наблюдатели, бяха обречени.

Тя се обърна към момчето:

— Няма да искаме от теб да притъпяваш чувствителността ни.

И двамата — Тег и Айдахо — доловиха нещо странно в гласа й. Тег изненадан отмахна встрани празната съдина, но пръв заговори Айдахо:

— С финес и култура — каза той.

Тег кимна. Сестрите рядко постъпваха импулсивно. Дори при опасност реагираха разумно и издаваха обмислени заповеди. Бяха прекосили границата на онова, което повечето хора възприемаха като култивирано. Движеха ги не толкова блянове за власт, колкото дългосрочни идеи — своеобразна смес от неотложни действия и почти безгранична памет. Следователно Одрейди изпълняваше грижливо обмислен план. Тег погледна към внимателно наблюдаващите проктори.

— А пък вие бяхте подготвени да ме убиете — рече той. Никой не отговори. Просто нямаше нужда. Достатъчно добре разпознаваха конкретизациите, присъщи на мисълта на един ментат.

Тег се обърна и се вгледа обратно към стаята, където бе възстановил спомените си. Шийена си бе отишла. Още късчета памет шептяха в окрайнините на съзнанието. И те ще заговорят, когато дойде времето им! Но това дребно тяло. Истинско затруднение. И Стреги… Той се вгледа в Одрейди и каза:

— Беше по-умна, отколкото си мислиш. Все пак майка ми… — Не смятам, че го е очаквала — прекъсна го старшата майка.

— Не, тя не приличаше толкова на атреидите.

При сегашните обстоятелства думата носеше определен заряд, така че след нея стаята остана наелектризирана с особено мълчание. Прокторите не пропуснаха възможността да се преместят по-наблизо.

Онази негова майка!

Тег не обърна внимание на скупчилите се настръхнали жени:

— В отговор на въпроса, който така и не зададе, просто не мога да обясня какво се случи с мен на Гамму. Защото няма логично обяснение на бързината, с която се движеше тялото и мисълта ми. Ако и сега притежавах същата енергия, ще мога да изскоча от тази стая за по-малко от продължителността на един твой сърдечен удар и дори да се отдалеча на прилично разстояние от кораба. Ой… — добави той с вдигната ръка. — Продължавам да бъда послушното ви псе. Ще върша исканото от вас, но може би не по начина, по който си го представяте.

Одрейди забеляза смайването по лицата на сестрите си. Какво освободих и насъсках срещу нас?

— В състояние сме да попречим на всяко живо същество да напусне този кораб — рече тя. — Може и да си бърз, но се съмнявам, че си способен да изпревариш огъня, който ще те погълне в мига, когато се опиташ да излезеш без наше позволение.

— Ще си тръгна в избрано от мен време и с ваше съгласие. Каква е числеността на специалните части на Бурзмали, останали при нас?

— Почти два милиона — изречено от нея след очевидно преодоляно безразличие.

— Толкова много!

— Той разполагаше с над два пъти по-голяма сила на Лампадас. Почитаемите мами затриха всички до крак.

— Ще трябва да сме по-мъдри от клетия Бурзмали. Съгласна ли си да ме оставиш за малко, за да обсъдя въпроса с Дънкан? Държиш ни около себе си именно заради това, нали? Особената ни квалификация… — Той помаха усмихнат към видеоочите по тавана. — Сигурен съм, че ще прегледаш внимателно целия наш разговор, преди да дадеш одобрението си.