Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Приземиха се с рязко разтърсване, сякаш пилотът им казваше:

„Стигнахме и прав ви път!“

Одрейди отиде във винаги готовото за нея помещение и потърси Шийена. Място за временно пребиваване — още една спартанска кабинка с твърдо походно легло. Този път обаче имаше два стола. Прозорецът гледаше на запад към пустинята. Стаите за кратковременен престой я подразниха. Всичко подлежеше на демонтаж за няколко часа и последващо извозване. Тя изми лицето си в нишата за къпане, правейки възможно повече движения. Бе спала свита в топтера и сега тялото й негодуваше.

Поосвежена, отиде до прозореца; благодарна на строителната бригада заради тази кула с десет етажа, а тя — на деветия. Шийена заемаше последния, който бе и наблюдателен пост, оправдаващ името на описаното по-горе място.

Докато чакаше, погрижи се за нужната подготовка.

Дай свободен път на мислите си. Отърси се от предубежденията.

Първите впечатления при срещата им трябваше да бъдат събрани с доверчиви очи. Ушите не бива да бъдат готови за необичаен глас, носът да не очаква екзотични мириси.

Избрана е от мен. Аз, първи неин учител, също съм подвластна на грешки.

Извърна се към шума, дошъл от входа. Стреги.

— Шийена току-що се върна от пустинята и все още е с хората си. Тя моли старшата майка да се срещне с нея на горния етаж, където помещенията са по-удобни.

Одрейди кимна в знак на съгласие.

Квартирата на последния етаж оставяше същото впечатление за престой в сграда от готови сглобяеми елементи. Временен подслон в челото на пустинята. Голямо помещение — шест или седем пъти спрямо размерите на кабинка за гости — но едновременно работна стая и спалня. Прозорци в две посоки — на запад и на север. Одрейди бе силно впечатлена от странната представа за функционалност.

Шийена явно се бе постарала да добави собствено отражение в обстановката. Обичайното походно легло в „Бин Джезърит“ бе застлано с покривка в светлооранжево и червеникавокафяво. Едната от срещулежащите стени бе покрита с графична рисунка на пясъчен червей с вдигната глава и пълен комплект кристални зъби в зиналата паст. Девойката я бе нарисувала, разчитайки на Другите Памети и на детството си, прекарано на Дюн.

Достатъчно красноречиво говореше и фактът, че тя не бе посегнала към по-амбициозно изпълнение — същински цветове, може би в традиционна пустинна обстановка. Не, само червеят с ивица пясък зад него, а на преден план малка фигурка на човешко същество в роба.

Самата тя?

Възхитителна преграда и постоянно напомняне на причината за нейното присъствие тук. Дълбоко впечатление от силата на естеството.

Наистина ли природата не създава лошо изкуство?

Твърдението бе прекалено повърхностно, за да бъде безрезервно възприето.

Какво имаме предвид с наименованието „природа“?

Бе виждала отблъскващи неща и в естествената пустош: трошливи дънери на дървета, които сякаш са били натопени в грешно приготвена зелена боя и оставени в окрайнините на тундрата, за да изсъхнат в грозни пародийни форми. Противно! Трудно бе да си представиш, че присъствието на такива трупи има някаква цел. Или — на слепоците със слизести жълти кожи. Къде бе изкуството в тях? Временна спирка в хода на еволюцията, решила изведнъж да се запъти за другаде. А намесата на хората внасяше ли някаква съществена разлика? Свинохлите! В „Бин Тлейлакс“ се бяха постарали да създадат нещо наистина отвратително.

Възхищавайки се на рисунката на Шийена, Одрейди реши, че някои кръстоски са противни само за определени човешки сетива. Свинохлите например бяха чудесна храна. Грозните комбинации представляваха обекти от по-ранната фаза на експериментите. Крайните преценки идваха едва с натрупването на опит.

Нескопосно нещо!

Голяма част от онова, което приемаме за ИЗКУСТВО, задоволява желанието за увереност и спокойствие. Не ме обиждай! Знам какво мога да приема.

Каква увереност й бе дала рисунката на Шийена?

Пясъчен червей — сляпа сила на стража на скрити богатства. Художествено майсторство с мистична красота.

Бе донесено, че Шийена превръща в глума поставената й задача:

„Пастирка съм на червеи, които може никога да не се появят.“

А дори да се появят, ще са нужни дълги години, преди да достигнат размера, показан на рисунката й. Неин ли бе гласът, идващ от малката фигурка, застанала пред чудовището?

„Това ще стане, но след време.“

В стаята се бе настанил мирис на мелиндж, по-силен от обичайния за квартира на света майка. Одрейди огледа внимателно мебелировката и цялата обстановка — столове, работна маса и осветление от фиксирани светоглобуси, поставени на най-доброто за целта място. Каква беше онази странно оформена купчина от черен пластичен материал в ъгъла? Може би друго произведение на Шийена?