Франк Хърбърт - Домът на Ордена

На тази светлина то й се видя необикновено красиво. Ниски постройки с бели стени и покриви от оранжеви керемиди. В далечината надолу по склона се виждаше арка, от която започваше улица; зад нея се издигаше високата централна сграда с разположените там служби за наблюдение на региона.

Кой знае защо, видяното й вдъхна увереност. Местното поселище блестеше меко в далечината, а от пръстена овощни градини се вдигаше лека мъгла. Клоните бяха все още голи в тукашния зимен пояс, ала със сигурност обещаваха поне една реколта.

Тя си припомни, че Сестринството настояваше за определена степен на красиво оформяне на окрайнините. Нещо като грижливо гледано галениче, което радва сетивата, но и напомня за потребностите на стомаха. Комфорт, където е възможно… Само без прекаляване!

Някой зад Одрейди отбеляза:

— Наистина вярвам, че част от онези дървета са започнали да се разлистват.

Старшата майка се вгледа по-внимателно. О, да! Малки зелени петна по тъмните клонаци. Зимата бе сгрешила тук. Службата за метеорологичен контрол, стремяща се да осигури смяна на сезоните, не можеше да предотврати случайни грешки. Разширяващата се пустиня повишаваше местната температура твърде рано:

непривично топли участъци, в които подмамените растения се разлистваха и дори разцъфтяваха преди рязкото застудяване. Погиването на цели плантации се превръщаше в съвсем обичайно явление.

Съветник от полевите служби бе изровил някогашния термин „циганско лято“ за своя отчет, илюстриран с прожектирани картини на овощна градина, потънала в цвят, върху който внезапно се бе изсипал сняг. Одрейди си спомни как паметта й оживя от тези думи.

Циганско лято. Колко подходящо!

Съветниците й възприеха метафората за мраза-мародер, следващ неотстъпно ненавременното затопляне: нечакано събуждане на живота, подходящо за нападателите, които искат да го съсипят.

Спомнила си за случая, Одрейди бе разтърсена от студената тръпка, идваща винаги с мисълта за преследващата я сянка с брадвата. Скоро ли ще бъде? Не посмя да потърси отговора. Не съм Куизъц Хадерах!

Без да се обръща към Стреги, я попита:

— Идвала ли си някога тук, в Пондриле?

— Моят център за подготовка като послушница бе друг, старша майко, но според мен те не се различават особено.

Да, тези поселища си приличаха до голяма степен: предимно ниски постройки, разположени в градини и участъци с плодни насаждения — училищни центрове за специална подготовка. Система за подбор на бъдещи сестри, чиято мрежа ставаше все по-фина с приближаване към Централата.

Някои поселища от типа на Пондриле поставяха ударението върху закаляването на поверениците. Всеки ден женският контингент бе изпращан на открито за дълги часове физически труд. Обучаваните, чиито ръце свикваха да ровят земята и се покриваха с тъмни петна от плодов сок, рядко негодуваха, когато по-късно им възлагаха трудни задачи.

Вече бяха излезли от прахта и Клеърби отвори прозорците. Ух, каква жега ливна вътре! Що за дивотии вършеха онези от метеорологичния контрол?

Две сгради в началото на Пондриле бяха свързани една с друга на височина един етаж над улицата, оформяйки дълъг тунел. Одрейди помисли, че липсва само някаква тежка метална или дървена решетка с вериги, за да допълни картината на градска порта от времената на историята преди подправката. Входът, потънал в сумрачна жега, не би се сторил непознат на покрити с броня рицари. Материалът на изпълнението му бе тъмен пластобетон, външно напълно еднакъв с камъка. Зад видеоочите, чиито отверстия бяха разположени отгоре, сигурно се намираха пазачи в очакване.

Тя отбеляза факта, че покритият вход към поселището е чист. В бин-джезъритските общини ноздрите рядко биваха осквернявани от мирис на гнило или други неприятни аромата. Липсваха бордеи. Само тук-там по тротоарите куцукаха сакати. Голяма маса здрава плът. Доброто управление очевидно бе поело грижата да поддържа населението доволно.

Все пак имаме своите осакатени. И не всички — физически.

Клеърби паркира непосредствено до изхода на засенчената страна на улицата и те слязоха. Возилото на Тамалани спря зад тях.

Одрейди се надяваше, че входният пасаж ще бъде островче от хладина сред околната жега, но обърканата до изопачаване природа бе превърнала мястото в пещ с още по-висока температура. Едва ли не с радост излезе в светлината на централния площад, където бликналата от тялото й пот предостави няколко секунди облекчение.