Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Докато пътуваха на юг към пустинята в ранния следобед, Одрейди долови смущаваща промяна във външния вид на окръжаващата среда в сравнение с видяното преди три месеца при тогавашната инспекционна обиколка. Разбра, че е постъпила правилно с избора на наземните превозни средства. Гледката в рамката на стъклото от дебел пластичен материал, което ги пазеше от външния прах, даваше възможност да се видят повече подробности.

Много по-сухо.

Основната част от групата пътуваше в относително лека кола — само за петнайсет пасажера, включително водача. Задействаха се суспенсори и усъвършенстван реактивен двигател, когато излизаха от традиционното придвижване по повърхността. Спокойно развиваха скорост от триста клика в час над огледално гладкия път. Свитата от пътници (прекомерно голяма заради престараването на Тамалани) ги следваше в нещо подобно на автобус, пренасящ както дрехи за преобличане, така и храна и напитки за спиранията покрай пътя.

Стреги, седнала до Одрейди зад шофьора, каза:

— Старша майко, не бихме ли могли да спретнем малък дъждец за тукашната суша?

Устните на Одрейди се свиха в тясна линия. В случая мълчанието бе най-добрият отговор.

Закъсняха с тръгването. Всички се бяха събрали на отправния пункт, готови да потеглят, когато дойде съобщение от Белонда. Още един отчет за сполетяло ги трагично нещастие, което изискваше вниманието на старшата света майка в последната минута! Отново се случи нещо отдавна познато — Одрейди определяше за себе си единствената роля на официален преводач. Налагаше й се да пристъпи до края на сцената и да обяви на висок глас за какво става дума:

— Сестри, днес научихме, че почитаемите мами са унищожили още четири от нашите планети. Вече сме по-малко…

Само дванайсет планети (включително Бузел). Толкова ни делят от безликата преследваща ме сянка с брадвата.

Почувства зейналата досами нея пропаст.

Белонда явно бе получила нареждане да задържи последните лоши вести за подходящ момент.

Одрейди погледна през прозореца до нея. Има ли въобще подходящ момент за лошите вести?

Вече пътуваха малко повече от три часа в южна посока по огледално гладкия път, прогорен в скалния терен и проточил се право пред тях като зелена река. Минаваха през хълмист район, засаден с коркови дъбове, който се простираше до обрамчения с хребети хоризонт. Нискостволите дъбове приличаха на джуджета, на които е било позволено да растат из по-рядко залесени плантации в сравнение с овощните градини. Криволичещите им редици се бяха покатерили по хълмовете. Първоначално плантацията сигурно е била разположена по извивките на местния релеф, но полутерасираният терен сега бе прикрит от висока кафява трева.

— Тук отглеждаме трюфели — каза Одрейди.

Оказа се, че Стреги разполага с още лоши новини:

— Старша майко, казаха ми, че трюфелите са изпаднали в беда. Липсва им дъжд.

Ще свършат ли вече трюфелите?

Одрейди се поколеба дали да не нареди на помощницата от комуникационните служби, седнала в задната част на колата, да проучи не могат ли метеоролозите да въведат някаква корекция в заданията, определящи засушаването.

Обърна се назад и погледна към помощниците си. Седналите в три редици по четири специалистки имаха задачата да засилват и разширяват нейните възможности за цялостен оглед на обстановката, както и да изпълняват дадените нареждания. Но какво возило ги следваше! Едно от най-големите транспортни средства на Дома на Ордена. Дълго поне трийсет метра! И натъпкано с хора до последната педя празно пространство. Прахта го обгръщаше, виейки се над и около него.

Тамалани също пътуваше отзад по нареждане на Одрейди. Всички знаеха, че старшата майка умее да бъде люта, когато е необходимо и най-вече — когато я предизвикат. Тамалани бе включила прекомерно много хора в пътуването, но когато Одрейди го разбра, беше прекалено късно за промени.

— Каква ти инспекция! Същинско нашествие!

Е, Там, сега ме следвай. Мъничка политическа драма. Облекчава прехода.

Тя се загледа във водача — единствения мъж в тяхната кола. Клеърби — начумерен експерт по въпросите на неголеми превозни средства. Свъсено лице и кожа с цвета на прясно обърната влажна почва. Най-високо цененият от Одрейди шофьор. Бърз, сигурен и познаващ до съвършенство възможностите на своята машина.

Изкачиха се на хребета на един хълм; насажденията от корков дъб постепенно отъняваха, заменени от плодови дървета и градини, окръжаващи местното поселище.