Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана.

Поиска му се да го изкрещи, но така заслушалите се зад видеоочите щяха да чуят повече от изречените думи.

Мурбела бе наистина права. Опасно беше да мислиш, че можеш да измамиш мамите.

Нещо помръкна в очите й и тя погледна надолу към него.

„Колко странен бе видът ти тогава“ — намекваше за светата майка, в която можеше да се превърне.

Отхвърли веднага тази мисъл!

Понякога присъствието на чудатости в спомените му я забавляваше. Според нея предишните му прераждания също го бяха направили подобен на света майка в известен смисъл.

„Умирал съм толкова пъти…“

„Спомняш ли си го?“ — Винаги задаваше един и същ въпрос.

Той направи с глава отрицаващ жест, несмеейки да каже каквото и да е, защото наблюдателите-вардияни можеха да го изтълкуват превратно.

Не и за смъртите и съживяванията.

Тяхната повторяемост бе замъглила острите им очертания. Понякога дори не си правеше труда да ги въвежда в тайното депо за данни. Не, ставаше дума за особените сблъсъци с други човешки същества — дълго продължилата сбирка на възпоминания…

Ето, Шийена твърдеше, че иска точно това от него:

„Интимните подробности. Онази материя, желана от всички артисти.“

Но в действителност не знаеше какво иска. Множество сблъсъци на живо бяха довели до раждането на нови значения с различен смисъл. Модели в други модели — сложно преплитане на въздействия и интереси. Дребни нещица придобиваха значимост, която той отчаяно отказваше да сподели с някого, дори с Мурбела…

Нечие докосване до ръката ми. Засмяно детско лице. Блясък в очите на нападател.

Неизброими неща от всекидневието. Познат глас, който казва: „Довечера искам само да опра нависоко краката си и да се сгромолясам. Не ме търси за нищо.“

Всичко се бе превърнало в част от него. Вплетено в характера му. Преживяното го бе циментирало завинаги; той не би могъл да го обясни никому.

Мурбела заговори, без да го погледне:

„Много жени е имало в твоите животи.“

„Не съм ги броил.“

„Обичал ли си ги?“

„Те са мъртви, скъпа. Единственото, което мога да обещая, е отсъствието на ревниви духове в цялото ми минало.“

Мурбела угаси светоглобусите. Дънкан затвори очи и почувства близо до себе си мрака, когато тя припълзя в ръцете му. Притисна я здраво, защото знаеше, че го иска, но мислите му се затъркаляха по собствения си път.

В един стар спомен се появи някогашен учител-ментат:

Дори най-голямата практическа значимост може да се окаже маловажна за времето до следващия сърдечен удар. Ментатите трябва да гледат с радост на такива моменти.

Кой знае защо, не изпита никаква радост.

Продължителната серия на животите му се въртеше в него независимо от ментатската им значимост. Един ментат идва в отредения му свят свеж във всяко отношение. Нищо старо, нищо ново, без каквото и да е от заложеното в предишните свързващи флуиди. Вече си бил в мрежата и съществуваш само за проверка на големината на улова.

Какво не е преминало! Колко ли фина мрежа съм хвърлил този път?

Ето каква бе гледната точка на ментата. Практически нямаше възможност тлейлаксианците да са включвали всички клетки на Дънкан Айдахо при пресътворяването му. Не можеше да няма пропуски в набирането на материал за цялата серия. Той самият бе установявал доста такива пропуски.

Но никакви празни пространства в паметта. Спомням си всички.

Представляваше система, обвързана извън Времето. Така мога да виждам онези двамата… И мрежата. Това бе единственото му обяснение за възможностите на ментатското съзнание; ако в Сестринството стигнеха до него, щяха да се ужасят.

Независимо от броя и силата на отрицанията от негова страна.

„Друг Куизъц Хадерах! Да го убием!“

Така че поработи за себе си, ментате!

Знаеше, че разполага с повечето от кубчетата за мозайката но те все още не стигаха, за да бъдат стъкмени в набор от въпроси.

Игра, в която една от фигурите не може да бъде премествана.

Извинения за необичайно поведение.

„Искат нашето съзнателно участие в бленувания от тях сън-мечта.“

Опипване на граничните очертания!

Човешките същества могат да пазят равновесие на необичайни повърхности.

В съзвучие с хармонията. Не мисли. Направи го.