Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Истината. Приетата ответна реакция. Болезнена, каквато нерядко е действителността. Единственото, на което можеха да разчитат сега. Скоро предстоеше нещо важно. Междувременно — повече делегации на недоволни и загуби на реколта.

— Старша майко, ще пиеш ли чай с нас? — намеси се дипломатично Цимпей.

Старша майко, виждаш ли как всичко ескалира? Сега Фали ще се върне при плодовете и зеленчуците. На своето място. Посланието е предадено.

Стреги се окашля.

Отвратителният_ жест трябва да бъде овладян! _Но смисълът му бе ясен. На нея й бе наредено да се грижи за графика. Време е да вървим…

— Тръгнахме късно — каза Одрейди. — Спряхме, за да раздвижим нозете си и да видим дали сте се натъкнали на затруднения, които не можете да разрешите сами.

— Старша майко, можем да решим нещата с градинарите. Сухият и рязък тон на Цимпей каза много повече от произнесените няколко думи, така че Одрейди почти се засмя.

Инспектирай колкото си щеш, старша майко. Огледай навсякъде. И пак ще намериш Пондриле подреден по бин-джезъритски.

Одрейди погледна към возилото на Тамалани. Част от хората вече се връщаха към интериора, за който се грижеше климатизатор. Тамалани бе застанала до вратата — разстояние, удобно за наблюдение.

— Цимпей, чувам, добри неща за теб от отчетите — каза Одрейди. — Очевидно се справяш без наша намеса. Не искам да ви ангажирам с прекалено голяма свита.

Последната фраза бе изречена достатъчно високо, за да е сигурно, че ще бъде чута от всички.

— Къде ще нощувате, старша майко?

— В Елдио.

— От известно време не съм слизала надолу, но чувам, че морето е много по-малко.

— Облитанията потвърждават чутото от теб. Цимпей, не си прави труда да ги уведомяваш за идването ни. Те вече знаят. Бяхме длъжни да ги подготвим за сегашното нашествие.

Завеждащата плодовите насаждения Фали пристъпи леко напред:

— Старша майко, ако е възможно за нас да…

— Фали, кажи на работещите в градините, че могат да избират: или да мърморят и чакат идването на почитаемите мами, за да бъдат превърнати в роби, или да отидат с Разпръскването.

Одрейди се върна при колата си, седна вътре и остана със затворени очи доста време след уплътняването на вратите. Когато ги отвори, вече бяха излезли от Пондриле и се носеха по огледалната повърхност на пътя през южния пръстен от овощни градини. Тишината около нея бе заредена с напрежение. Сестрите бяха потънали дълбоко във въпросите, които сами си задаваха във връзка с поведението на старшата майка. Незадоволително представяне. Настроението се прехвърли по естествен път и върху помощниците. Стреги бе помръкнала.

Времето изискваше внимателно отношение. Думите вече не обтичаха приятно оплакванията. Добрите дни биваха измервани с понижаващ се коефициент. Всички знаеха естеството на причината, но промените неизменно оставаха във фокуса на всеобщото внимание. По видимо осезаем начин. Не можеш да се оплакваш от старшата майка (поне без уважителна причина!), но можеш непрестанно да роптаеш срещу времето.

Защо са го избрали толкова студено днес? Точно когато имам излизане! Беше доста по-приятно като дойдохме, а виж какво е сега! На всичко отгоре съм и без подходяща дреха…

Стреги имаше желание да разговаря. Е, добре, нали заради това я взех. Ала истината беше, че тя бе станала почти бъбрива, тъй като принудителната близост постепенно разяждаше страхопочитанието й към Одрейди.

— Старша майко, търсих из учебниците и справочниците обяснение на…

— Не им вярвай! — Колко пъти в живота си бе чувала или изричала същите думи? — Наръчниците създават навици.

Стреги често бе слушала лекции за навиците. В „Бин Джезърит“ ги имаха достатъчно — онези нещица с фолклорното наименование „Типично за вещиците!“. Но моделите, които даваха възможност на останалите да определят предварително нечие поведение, трябваше да бъдат внимателно изрязвани.

— Старша майко, тогава за какво са всички учебни пособия?

— Най-вече, за да можем да ги критикуваме и опровергаваме. Кодата е за новаците и останалите от първоначалното ниво на обучение.

— А историческите писания?

— Никога не забравяй колко банални са записаните истории. В качеството си на света майка ще трябва да учиш отново всичко.

— Истината е празна чаша. — Припомненият афоризъм бе произнесен с голяма гордост.

Одрейди почти се усмихна.

Стреги е скъпоценност.

Мисълта обаче бе и предупреждение. Някои скъпоценни камъни могат да бъдат разпознавани по съдържащите се в тях примеси, наричани още онечиствания. Експертите следят за точното място на евентуалните примеси и го отбелязват. Потаен опознавателен отпечатък. И с хората е същото. Нерядко ги опознаваш по недостатъците им. Блестящата повърхност ти казва прекалено малко. Доброто опознаване се нуждае от задълбочен поглед, за да се видят страничните прибавки. Оттам се определя цялостното качество на дадена скъпоценност. Какво би бил Ван Гог без онези свои примеси?