Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Стреги, именно забележките и коментарите на проницателните циници — нещата, които те казват относно писаната история — следва да бъдат твоите ориентири преди Агонията. След нея ти сама ще си циник за себе си и сама ще откриваш ценностите, валидни за теб. Засега историческите писания ти посочват дати и ти казват, че нещо се е случило. Светите майки издирват нещотиите и изучават предубежденията на историците.

— Това ли е всичко? — Във въпроса прозвуча дълбока обида. Защо ми губят времето по този начин?

— В по-голямата си част историците са ненужни, понеже заради предразсъдъците си пишат така, че да угодят на една или друга мощна политическа група. Драга моя, почакай да се отворят собствените ти очи. Ние сме най-добрите историци. Защото вече бяхме в историята.

— Гледната ми точка ще се променя ли ден след ден? — подчертано ясно насочено към вътрешния й мир.

— Башарът ни остави един урок, който трябва да поддържаме жив в съзнанието си. Налага се миналото да бъде тълкувано отново и отново от настоящето.

— Света майко, не съм сигурна, че ще ми се понрави. Твърде много решения от морално естество.

Аха, скъпоценното камъче проникна до същината на въпроса и изрази мисълта си като истинска бин-джезъритка. Очевидно имаше и блестящи фасетки измежду примесите на Стреги.

Одрейди погледна косо към замислената си помощница. Много отдавна Сестринството бе повелило на всяка сестра сама да взема решения с нравствен характер. Никога не следвай който и да е лидер, без ти лично да си задаваш въпроси. Ето защо обучението по етика на младите бе изведено на първа линия.

Поради тази причина искаме да стигнем, до бъдещите си сестри, когато те са още съвсем, млади. Може би затова в Шийена са се промъкнали някои недостатъци от морално естество. Взехме я твърде късно… За какво ли толкова тайно разговарят двамата с Дънкан с пръстите и ръцете си?

— Нравствените решения винаги се разпознават твърде лесно — каза Одрейди. — Те са там, където оставяш настрана собствените си интереси.

Стреги погледна към нея с неприкрит страх:

— Каква смелост е нужна!

— Не е смелост! Нито дори отчаяние. Онова, което правим, е най-естественото нещо само по себе си. Дела, извършени само по един начин, защото друг не съществува.

— Старша майко, понякога ме караш да се чувствам като пълна невежа.

— Великолепно! Оттук тръгва мъдростта. Стреги, невежеството е разнолико. От най-долна проба е онова, с чиято помощ следваш собствените си желания, без да вникваш в същността им. Понякога го правим несъзнателно. Изостри сетивата си. Следи какво вършиш. Винаги се питай: „Когато го извърших, какво исках да придобия?“

Стигнаха до билото на последния хълм преди Елдио и Одрейди поздрави мигновеното просветване на отразяваща повърхност.

— Ето и морето — пошепна някой отзад.

— Спри там — разпореди се старшата майка, когато стигнаха до широко място за разминаване преди един завой с изглед към водата.

Клеърби знаеше мястото и се бе подготвил. Одрейди често го караше да спира тук. Закова точно където тя посочи. Колата изскърца и се отпусна с цялата си тежест. Чуха зад себе си шума от другото возило и висок глас, подканващ спътниците си:

— Ей, гледайте!

Елдио лежеше долу в далечината — сгради с деликатно издължени корпуси, някои издигнати над земята на стройни цилиндрични крака с непрекъснато бягащ под тях и през тях вятър. Мястото бе доста по на юг и много по-долу от високото, на което бе кацнала Централата, така че тук топлината беше осезателна. Малки вятърни мелници с вертикална осева конструкция, подобни на детски играчки от смалилото ги разстояние, се въртяха по ъглите на сградите в Елдио, помагайки за захранването на общинското поселище с енергия. Одрейди ги посочи на Стреги.

— Разчитаме на тях за независимостта си от обвързване със сложна технология, контролът върху която е в ръцете на други.

Докато говореше, тя насочи вниманието си надясно. Морето! Сега то не бе нещо повече от жестоко свити остатъци от някогашната величествена шир. Морското дете се ужаси от видяното. От морето се вдигаше гореща пара. Бледопурпурният цвят на сухи хълми бе изтеглил неясното си очертание по хоризонта откъм срещуположната страна на жалкото водно пространство. Одрейди забеляза, че от службата за метеорологичен контрол бяха се погрижили за вятър, който да разнася наситения с влага въздух. Последицата — накъсани пенести вълни, биещи по дребния чакъл под мястото, от което те наблюдаваха.