Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Логно се върна. Дейма винаги знаеше кога идва тя. По потайните й стъпки.

— Старата вещица ще бъде доставена от Бузел — каза помощницата. — Също и свитата й.

— Не забравяй за футарите.

— Вече се разпоредих, Дейма.

Мазен глас на ласкател! Ех, Логно, ти би искала да нахранят с мен глутницата, нали?

— Увеличете мерките за сигурност около клетките. Миналата нощ са избягали още три футара. Обикаляха из градината, когато се събудих.

— Съобщиха ми, Дейма. Стражата при клетките е подсилена.

— И не ме убеждавай, че са безопасни без дресьор.

— Самата аз не го вярвам, Дейма.

По изключение каза истината. Футарите я ужасяват. Добре,

— Логно, надявам се на здравата основа на нашата власт.

Височайшата почитаема мама се обърна, доловила, че помощницата е навлязла поне с два милиметра в опасната зона. Другата жена също го забеляза и се отдръпна.

Толкова близо, колкото пожелаеш, Логно, но само пред мен — не и зад гърба ми.

Зърнала оранжевия блясък в нейните очи, помощницата почти коленичи. Недвусмислено подгъване на коленете:

— Дейма, причината е силното ми желание да ти бъда в услуга! Най-силното ти желание е да заемеш моето място, Логно.

— Как стоят нещата с онази жена от Гамму? Със странното име…

— Ребека, Дейма. Тя и неколцина нейни спътници някак си успяха да ни се изплъзнат… Временно, разбира се. Няма как да не ги намерим. Не могат да напуснат планетата.

— Смяташ, че трябваше да я оставя тук, нали?

— Разумно беше да се мисли за нея като за стръв, Дейма.

— Тя продължава да е стръв. Вещицата, която открихме на Гамму, не е отишла случайно при онези хора.

— Да, Дейма.

Раболепният тон в гласа на Логно сякаш погали слуха й.

— Добре, заеми се!

Помощницата буквално припна навън.

Винаги съществуват малки групи, заплашващи с насилие, които се срещат потайно някъде. Подклаждайки взаимно зарядите си от омраза, те жужат, готови да разрушат живота на подредените хора около себе си. И винаги трябва да има някой, който да разчисти разрушенията. Дейма въздъхна. Тактиката на терора бе толкова… Толкова нетрайна!

Успехът. Ето коя бе истинската опасност. Беше им коствал цяла империя. Ако размахваш успеха около себе си като байрак, някой винаги ще иска да те съсече. Завист!

Този път ще внимаваме повече с късмета си.

Отпусна се в мечтателна полудрямка, макар и все така будна за звуците около себе си, като продължи да се наслаждава на сведенията и доказателствата за новите победи, които й бяха показали на екрана днес сутринта. Приятно й беше да прехвърля на върха на езика си, макар и мълчаливо, едно по едно имената на планетите-пленници: Уалах, Кронин, Рийнол, Еказ, Бела Тегей-зе, Гамму, Гамонт, Нюши…

След като Одрейди замина от Централата (по всяка вероятност само за кратко), Белонда и за миг не се поколеба пред необходимостта от бързи действия. Проклетият гола-ментат е прекалено опасен, за да остане жив!

Групата със старшата майка едва-що се бе скрила от погледа й в свъсения следобед, когато тя пое по пътя към не-кораба. Разпореди се да й предоставят достатъчно пространство в тръбовод — без прозорци, автоматичен и бърз. Одрейди също следеше кой е склонен да изпраща нежелани послания.

Пътьом Белонда прегледа сборното си сведение-оценка за множеството животи на Айдахо. Бе се погрижила записът да бъде държан в Архивната служба, готов за лесно изваждане. В първообраза и в по-ранните голи импулсивността определено доминираше. Бързо намразват и бързо отстъпват от лоялността.

По-късните Айдаховци тушираха тази особеност с цинизъм, но основата си оставаше. Тиранът многократно я бе призовавал към действие. За Белонда не бе трудно да разпознае модела.

Може да бъде предизвикан чрез засегната гордост.

Продължителната му служба при Тирана направо я очарова. Не един и два пъти е бил ментат, а имаше достатъчно доказателства, че в няколко пререждания е играл роля и на Изразител на Прорицание в истината.

Външният му вид отговаряше на описанието в записа.

Интересни и характерни черти на лицето; изражението на очите и формата на устата говореха за сложно духовно движение и развитие.