Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Мислиш ли, че желанията на старшата майка имат значимостта на закон? — попита Белонда.

— А ти наистина ли допускаш, че не умея да наблюдавам? — Айдахо махна с ръка към Тег, който направи опит да се намеси. — Бел! Бъди само ментат.

— Добре те чувам. Както и много други!

— Прозирам значимостта на проблема, пред който сте изправени.

— Не сме ти създавали никакъв проблем!

— Същото не се отнася за тебе , Бел. Скъпернически раздробявате всичко на късчета, но аз виждам какво става.

Белонда изведнъж си спомни думите на Одрейди:

„Не ми е необходим ментат. Искам създател на нови неща.“

— Имате нужда от… Аз… ви трябвам — процеди Айдахо. — Проблемът ви все още е затворен в черупката… той е онова късче месо, което трябва да бъде измъкнато.

— Каква е възможната причина да си ни потребен?

— Нужно ви е моето въображение, изобретателността и всички онези неща, които са запазвали живота ми въпреки гнева на Тирана.

— Сам си казвал, че той те е убивал толкова пъти, та вече си забравил броя им. Ментате, вкуси от собствените си думи!

Дънкан й отговори с майсторски овладяна усмивка: нито тя, нито онези зад видеоочите можеха да сбъркат защо го прави, преди да запита:

— Нима ми вярвате, Бел?

Сам обвинява себе си!

— Без нещо ново вие сте обречени — добави той. — Само въпрос на време е; всички ще го разберете. Може би все пак не това поколение. Възможно е да не бъде и следващото. Но това, което чу, е неизбежно.

Тег рязко дръпна ръкава му:

— Башарът би могъл да помогне, нали?

Аха, момчето наистина е слушало. Айдахо потупа малката длан:

— Само башарът не стига.

После се обърна към Белонда:

— Добре е потиснатите да се сдружат. Струва ли си да се зъбим за един и същ кокал?

— Казвал си го и друг път.

И без съмнение ще го чуваме пак от теб.

— Продължаваш ли да си ментат? — запита той. — Е, тогава спри драмата! Очисти нашия проблем от романтичната плява.

Дар е такава! Не аз!

— Всъщност кое е романтичното — продължи той — в изолираните групички на Разпръснат „Бин Джезърит“, чакащи заколение?

— Според теб никой ли няма да избяга?

— Засявате вселената с врагове. Храните почитаемите мами!

Очевидно тя бе изцяло (и само) ментат, необходим за противотежест на голата с равностойните си умения. Драма ли? Романтика? Тялото участва в съответствие с изпълнението на ментата. Защото трябва да го ползват, без да му разрешават да се намесва.

— Никоя света майка, изпратена от вас в Разпръскването, не се е върнала или оставила някакво съобщение — каза той. — Правите опити сами да си вдъхнете кураж с думите, че единствено Разпръснатите знаят къде отиват. Как можете да игнорирате посланието, което представлява подобен факт? Защо нито една дори не е опитала да се свърже с Дома на Ордена?

Гълчи всинца ни, дяволите да го вземат. И е прав.

— Обрисувах ли проблема в основната му форма?

Запитване на ментат!

— Възможно най-прост въпрос и най-прост външен образ — съгласи се тя.

— Развихрен сексуален екстаз… Да бъде ли той приет за впечатан в „Бин Джезърит“? Вашите хора там падат ли в капана на почитаемите мами?

— Мурбела? — изречено като предизвикателство с една-единствена дума. Дай преценката си за жената, която според теб обичаш! Знае ли тя онова, дето ние трябва да знаем?

— Явно са предварително подготвени да не разпалват изпитваната от тях наслада до ниво на пристрастяване, но въпреки всичко са уязвими.

— Тя отрича наличието на бин-джезъритски извори в историята на почитаемите мами.

— Научена е да го прави.

— И жаждата за власт като заместител, така ли?

— Най-после зададе подходящ въпрос, mater felicissima 19 19 Пречиста майка (лат.) — Б. пр. . — Назова я с някогашното обръщение към членовете на Съвета на „Бин Джезърит“.

Белонда знаеше защо го направи и почувства, че думите му оказаха желания ефект. Вече имаше нужния сигурен баланс. Света майка-ментат, окръжена с мохалата на собственото си преминаване през Агонията на теста с подправката — онова единство на благотворна защита от страна на Другите Памети срещу тиранията на зложелателни предшественици.

Откъде знае всичко това? Всеки наблюдател зад видеоочите би задал същия въпрос. Да, разбира се! Обучавал го е Тиранът — отново и отново. С какво разполагаме тук? Какъв е този талант, с който дръзва да си служи светата старша майка? Да, опасен, но много по-ценен, отколкото подозирах. О, богове на собственото ни съзидание! Той ли е оръжието за нашето освобождение?