Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Защо ли насочва вниманието ми към технокрацията на Икс? Иксианците са вземали активно участие в прекалено много дела, за да им вярва „Бин Джезърит“.

— Не си ли се запитвала защо Тиранът никога не е налагал запрета върху дейностите на Икс? — рече Айдахо. И продължи, понеже тя не сваляше поглед от него:

— Просто от време на време им е надявал юзда… Бил е очарован от идеята за неразрушима връзка между човек и машина, при която и двете страни опипват взаимно граничните си възможности.

— Киборги?

И това между другите неща.

Нима Дънкан не знаеше за остатъчното отвращение, запазило се след Бътлъровия джихад дори в средите на „Бин Джезърит“? Много тревожно! Сходството, което биха могли да постигнат двете страни — човек и машина… Като се имат предвид ограниченията пред машината, не беше трудно да се стигне до стегната представа за късогледството на иксианците. Намекваше ли Айдахо, че Тиранът се е присъединил към идеята за машинен интелект? Глупости! Тя се обърна към изхода.

— Бел, тръгваш си много скоро. Редно е да проявиш по-голям интерес към имунитета на Шийена срещу принудителното сексулно обвързване. Младите мъже, които й пращам за фино дообработване, не са впечатани, както и тя самата. Въпреки това нито една от почитаемите мами не е нещо повече от обикновен познавач.

— Белонда вече осъзнаваше каква стойност бе определила Одрейди за настоящия гола_. Безценен! А аз можех да го убия. _Непосредствената възможност за грешка от нейна страна я ужаси. Когато стигна до вратата, тя поспря, за да каже:

— Защо ни бе съобщено, че футарите, които видях на Гамму, преследват и избиват почитаемите мами? Мурбела не знае нищо по въпроса.

После излезе, без да погледне назад. Всичко, научено от нея днес за голата, го правеше още по-опасен. Но трябваше да продължат да живеят заедно, поне засега…

Айдахо пое дълбоко дъх и погледна към объркания Тег:

— Благодаря ти, че беше тук, и оценявам факта на дългото ти мълчание пред лицето на една голяма провокация.

— Тя нямаше да те убие, нали?

— Ако не бях спечелил, благодарение на теб, първите няколко секунди, можеше и да го стори.

— Но защо?

— Обзета е от погрешната мисъл, че бих могъл да съм Куизъц Хадерах.

— Като Муад’Диб ли?

— Да. И като сина му.

— Е, вече няма да ти навреди.

Айдахо погледна към вратата, през която си бе тръгнала Белонда. Отложено изпълнение на смъртната присъда. Единствено това бе успял да постигне. Може би вече не беше само незначително винтче в интригите на останалите. Бяха еволюирали до ново състояние на взаимните си връзки, при което не бе изключено да остане жив, ако внимателно се съобразява с обстоятелствата. Емоционалната привързаност никога не бе фигурирала в тези връзки. Дори с Мурбела, а също и с Одрейди… Дълбоко в себе си пленничката мразеше принудителното сексуално обвързвано, също както той, Одрейди би могла да се позове на старите клетви за вярност към атреидите, но не биваше да вярва на емоциите на една света майка.

Атреидите! Той погледна към Тег, за да види как фамилната прилика бе започнала да оформя още незрялото детско лице.

Впрочем какво бе успял да постигне с Бел? Можеше да предположи, че вече няма да му подават неверни данни. Също да разчита донякъде на истинността на казаното от една света майка, съзнавайки едновременно, че всяко човешко същество е подвластно на грешки.

Сега не само аз съм в специално училище. И сестрите са в същото!

— Може ли да потърся Мурбела? — попита Тег. — Тя ми обеща да ме научи на бой с пета. Мисля си, че башарът не го е знаел.

— Кой не го е знаел?

С наведена глава и явно сконфузен:

— Аз… не съм.

— Мурбела е на площадката за тренировки. Бягай. Но остави на мен да й разкажа за Белонда.

Учебният процес в „Бин Джезърит“ е непрестанен, помисли, докато гледаше как момчето си тръгва. Мурбела бе права, когато твърдеше, че се научават и неща, познати единствено на сестрите.

Мисълта му разбуди нови опасения. Той зърна запомнена някога сцена — Сцитал, застанал зад преградна полева защита в един от коридорите. Какво изучаваше затворникът — техен събрат по съдба? Айдахо потръпна. Мисълта за тлейлаксианците винаги събуждаше спомените за Лицетанцьори. А после и факта, че всеки от тях може да „препечата“ съзнанието на жертвата си. По индукция се появиха и страховете, съпътстващи неговите собствени визии.

Аз също съм тлейлаксиански експеримент.