Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Това бе нещо, което не би се осмелил да обсъжда със света майка, дори в границите на зрението и слуха на която и да е от тях.

Излезе и тръгна по коридорите, за да стигне до квартирата на Мурбела, където седна на един от столовете и заоглежда обстановката след поредния й урок. Ето го приспособлението, ползвано от нея за подражателно повторение при упражнения на гласните струни. Коланите и ремъците — същинска сбруя за принудителни реакции при прана-бинду — сега бяха омотани и захвърлени небрежно на един стол. Явно бе запазила лоши навици от времето, прекарано при почитаемите мами.

Мурбела го завари на същото място, когато се върна. Беше облечена в опънато по тялото бяло трико с големи петна от пот и бързаше да го свали и да се отпусне. Той я спря по пътя й към душа, използвайки една от старите си хитринки:

— Научих някои неща за Сестринството, които не знаехме досега.

— Кажи ми ги! — тутакси бе поискано от неговата любима с блеснала пот по окръгленото лице и зелени очи, пълни с възхита. Моят Дънкан отново е прозрял нещо, скрито в тях!

— Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана — напомни й той. Нека се поизпотят наблюдателите-вардияни зад видеоочите! — Те не само очакват от мен да им помогна за създаването на нова религия, свързана с Шийена — нашето съзнателно участие в техния сън-мечта — но се предполага, че ще бъда досадникът, „шилото“ на съвестта им, принуждаващо ги да поставят под въпрос собствените си извинения за необичайно поведение.

— Одрейди ли беше?

— Не, Белонда.

— Дънкан! Тази е опасна. Никога не бива да оставаш насаме с нея.

— Момчето беше с мен.

— Нищо не е казал!

— Изпълнява заповед.

— Е, добре! Какво стана?

Разказа й накратко, но не пропусна да опише израженията по лицето на Белонда и другите й реакции. (Наистина, сега вече дисагите на онези, които са залепнали за видеоочите, ще са пълни!)

— Ако ти причини някакво зло — Мурбела бе повече от гневна, — няма да им сътруднича. На никоя от тях!

Тъкмо на въпроса, мила моя. Последствията! Вие, бин-джезъритските вещици, трябва много внимателно да преоцените поведението си.

— Още смърдя от тренировъчната площадка — смени темата тя. — Какво момче! Бива си го. Никога не съм виждала толкова схватливо и умно дете.

— Почакай. — Той стана. — Ще те изтрия.

Отидоха при душа и Дънкан й помогна да свали потното трико; ръцете му бяха хладни по топлото й тяло. Чувстваше колко приятно й бе да я докосва.

— Нежен и силен… — пошепна тя.

О, всички вие в преизподнята! Как го гледаше само — лакома и готова да го погълне.

По изключение мислите на Мурбела за Айдахо бяха лишени от самообвинения. Не си спомням нито веднъж да съм се събудила с думите: „Обичам го!“ Не, всичко това приличаше на все по-дълбоко пристрастяване. Докато — завършило напълно — то трябваше да бъде прието като част от живота. Също като дишането или сърдечния пулс… Слабост ли? Не, Сестринството не греши.

— Измий ми гърба — подкани го тя и се изсмя, когато струята на душа намокри дрехите му. На свой ред му помогна да се съблече и там, под душа, отново се случи отдавна познатото — непреодолим импулс, сливащ мъжкото и женското до пълното изчезване на всичко с изключение на усещанията. Едва по-късно Мурбела можа да анализира станалото. Той познава пози и похвати, които са ми известни. Но имаше нещо повече от техниките. Иска да ми достави удоволствие! Мили богове на Дур! Можех ли някога да бъда толкова доволна?

Вкопчи се във врата му, докато той я изнесе изпод душа и я остави все още мокра на леглото. Привлече го към себе си и те останаха да лежат спокойно един до друг, за да се заредят отново с енергия.

След известно време тя прошепна:

— И така, Мисионария ще употреби Шийена.

— Има голяма опасност.

— А Сестринството остава в уязвима позиция. Мислех, че ще направят всичко възможно, за да не го допуснат.

— Според мен е абсурдно.

— Защото са възнамерявали ти да упражняваш контрол върху нея, нали?

— Никой не може да я контролира! И може би никой не би трябвало да се опитва. — Той погледна нагоре:

— Хей, Бел! Май си дръпнала за опашката повече от един тигър!

След като се върна в Архивната служба, Белонда открехна вратата на „ЗАПИС НА ВИДЕООЧИ“ и погледна въпросително към дежурната.

— Отново са под душа — каза надзираващата. — След известно време това започва да става отегчително.