Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Participation mystique 20 20 Мистично съучастие (фр.). — Б. пр. ! — отсече Белонда и тръгна с бърза крачка към жилището си, а в съзнанието й се тълпяха сменящи се възприятия с основен мотив — нуждата от реорганизация. Той е по-добър ментат от мен!

Ревнувам от Шийена, дяволите я взели! И Айдахо го знае!

Participation mystique! Оргията като активатор. Сексуалното познание на почитаемите мами оказваше въздействие върху „Бин Джезърит“ по подобие на примитивното потапяне в споделен екстаз. Правим една стъпка към него и друга встрани.

Самият факт да знаеш за съществуването му! Колко отблъскващо, колко опасно, но с каква притегателна сила…

А Шийена е неподатлива! Проклета да е! Защо голата трябваше да им го напомни точно сега?

Тамалани се появи в предоставената на Одрейди квартира в Елдио точно преди съмване с вести за пътя оттук нататък.

— Движещи се пясъци са го направили опасен или дори непроходим на шест места отвъд морето. Много големи дюни.

Старшата майка вече бе привършила с някои неща от дневния си режим — мини-агония с подправка, последвана от упражнения и студен душ. В стаичката за гости в Елдио имаше само един стол-люлка (очевидно бяха запознати с нейните предпочитания) и сега тя бе седнала в него, чакайки Стреги с утринния доклад.

Лицето на Тамалани изглеждаше бледо на светлината на два сребристи светоглобуса, но удовлетворението й бе безпогрешно доловимо:

Ако още е началото ме бе послушала!

— Разпореди се да ни пратят топтери — каза Одрейди. Тамалани излезе, очевидно недоволна от кротката реакция на старшата майка.

Одрейди повика Стреги:

— Провери има ли други възможности за пътуване. Намери място за преминаване около западния край на морето.

Помощницата излезе бързо, като едва не се сблъска с Тамалани, която се връщаше.

— Съжалявам, но трябва да те уведомя, че от Транспортната служба не могат да осигурят достатъчен брой топтери веднага. Пренасят на ново място пет общински поселища, разположени източно оттук. Може би ще дойдат около обяд.

— Няма ли някакъв наблюдателен терминал в края на разклонението на пустинята южно от нас? — попита Одрейди.

— Първото препятствие е точно след него — Тамалани продължаваше да е прекалено доволна от себе си.

— Нареди топтерите да ни чакат точно там — каза Одрейди. — Тръгваме веднага след закуска.

— Но, Дар…

— Кажи на Клеърби, че днес ще пътуваш с мен. Е, Стреги? — Тя се обърна към помощницата, застанала на входната врата зад Тамалани.

Постановката на раменете на излизащата света майка явно говореше, че за нея новите размествания на намиращите се в колата не бяха равнозначни на опрощаване. В огъня! Но поведението на Там съвпадаше със сегашните им потребности.

— Можем да стигнем до наблюдателния терминал — каза Стреги, с което даде да се разбере, че е чула разговора им. — Ще раздухаме малко прах и пясък, но това не е опасно.

— Тогава да побързаме със закуската.

Местността ставаше все по-гола с наближаващата към тях пустиня и Одрейди го отбеляза, докато се носеха на юг.

На около сто клика от мястото на последното сведение за фронта на пустинята, те видяха следите от поселище, вдигнато и пренесено в по-студени ширини. Оголени фундаменти и масивни стени повредени при демонтажа и зарязани след операцията. Тръби, отрязани при основите. Изваждането им явно бе твърде скъпо. Не след дълго пясъкът щеше да покрие неизползваните грозни купища.

— Тук я нямаше Защитната стена на Дюн.

Одрейди обърна внимание на Стреги върху този факт. В някой недалечен ден обитателите на Дома на Ордена щяха да се изнесат към полярните райони и да разкопават леда, за да извличат вода за пиене.

— Старша майко — обади се с въпрос една от седящите с Тамалани в задната част на колата, — вярно ли е, че вече се подготвят машини и друга техника за събиране на подправка?

Одрейди се обърна, както бе седнала. Въпросът бе зададен от служителка в комуникациите с чин старша помощница — възрастна жена с дълбоки бръчки по челото, с тъмен тен, леко разногледа от дългото взиране в апаратурата. Очевидно — подвластна на чувството за отговорност.