Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Аз пък не съм убеден! Може би все още има недоволни династии.

— Чрез брака си получих подкрепата на Бене Гесерит.

— Оженихте се за съпругата си по моя препоръка — поклати глава Фенринг. — Но не всяка дума, изречена от вещиците, непременно е истина. Ами ако и този съюз не се окаже достатъчен?

— Какво се опитваш да ми внушиш?

Шадам се дръпна от игралната машина и нетърпеливо подкани с жест Фенринг да направи своя ход.

— Замислете се колко непредсказуем е дук Лето. Нищо чудно да обединява тайно военните си сили с други, за да нападнат заедно Кайтен. Популярността би му помогнала при привличането на съюзници, а той несъмнено е и много амбициозен. Предводителите на повечето Велики династии вече няма да го пренебрегват. А вие едва ли ще имате толкова широка подкрепа…

— Затова пък имам сардаукарите си! — натърти императорът, въпреки че изразът на лицето му говореше красноречиво за зараждащите се и у него съмнения.

— Внимавайте в легионите ви да не проникнат чужди агенти. Аз ще бъда далеч — на Аракис, но продължавам да изпитвам опасения. Твърдите, че и сам ще се справите. Вярвам ви. Само предлагам съвет… както винаги.

— И аз съм ти благодарен за това, Хазимир! Но ми се струва пресилено да обвиняваме Лето, че е предизвикал кризата в хайлайнера, само за да се сдобие с по-голямо влияние. Беше прекалено опасно. Немислимо е да е знаел предварително, че ще се застъпя за него.

— Все нещо трябваше да сторите, щом е научил тайната ви.

— Не — завъртя глава Шадам. — Не би заложил живота си и владенията на своя род. Та той едва не загуби всичко! Е, все пак ти благодаря за съветите. — Загледа се с пресилено внимание в игралната машина. — О, не ти ли споменах между другото, че… повишавам твоя ранг в Империята?

— Аз не бих нарекъл така — тихичко прихна Фенринг, — назначението ми като „имперски наблюдател“ на Аракис.

Шадам се усмихна и царствено вирна глава. Беше предвкусвал този момент през целия разговор.

— Е, да… но как ти звучи „ граф Фенринг“?

— Правите ме… граф? — стъписа се приятелят му.

— Граф Хазимир Фенринг — кимна императорът, — личен наблюдател на Аракис от името на короната. Родът ти се издига, друже. Не след дълго ще помислим и как да заемеш полагащото ти се място в Ландсрада.

— А в директорския съвет на ПОСИТ?

— Хазимир, всичко с времето си! — ухили се Шадам. — Сега ще ти обясня защо твоят нов пост е жизнено важен и за твоята кариера, и за цялата Империя. Помниш ли човека на име Пардот Кайнс? Баща ми го изпрати преди няколко години на Аракис.

— Разбира се, че помня!

— Само че напоследък нямаме почти никаква полза от него. Изпраща докладите си все по-рядко и личи, че пропуска в тях важни сведения. Един от моите агенти дори съобщи, че Кайнс се е сближил прекалено със свободните, може би дори вече е станал един от тях.

Веждите на Фенринг се извиха в недоумение.

— Имперски служител да се прехласне по онези диваци?!

— Дано не е вярно, но разчитам на теб да установиш истината. Всъщност правя те свой отговорник по меланжа — тихомълком ще наблюдаваш добива на подправката на Аракис и напредъка в синтеза на изкуствен меланж на Ксутух. Ще сновеш непрекъснато между тези две планети и Кайтен. Ще изпращаш само кодирани доклади, и то лично до мен.

Когато Фенринг най-после осъзна значението на задачата и новото си влияние, изведнъж си възвърна предишната стръв и забрави обидата. Искаше час по-скоро да сподели новините с Марго — с подготовката си на бене-гесеритка тя сигурно би се досетила как да извлекат още облаги.

— Повелителю, това предизвикателство ми изглежда достойно за моите особени дарби. Хм-а-а, дори вече ми харесва…

Застана пред игралната машина. Закачи въртящия се диск и когато отдръпна пръта, топката падна в гнездото за осем точки. Поклати глава разочарован.

— Какво да се прави — сви рамене Шадам и с ловко движение прати последната си топка в десетката.

Вече нямаше какво да губи. Всъщност нямаше нищо.

Отцепилият се маркграф и военен герой, известен някога като Доминик Верниус, беше мъртъв и заличен от архивите. Мъжът обаче оцеляваше под най-различни прикрития.

Някога се бе сражавал за императора. И в отплата получи безчестие и изгнание, съпругата му загина, децата му бяха преследвани…