Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Очевидно така щеше да бъде и занапред.

— Имаме Аракис — вдигна рамене Владимир Харконен.

— Контролираме добива на меланж, макар ПОСИТ да ни притиска, а падишах-императорът да ни наблюдава зорко.

Ухили се на Рабан, който също се засмя угоднически. Насред мръсното и мрачно величие на своята крепост баронът вдигна свитата си в юмрук ръка и я размаха.

— Щом владеем Аракис, притежаваме здрава основа за благополучието си. — Пристъпи към племенника си и силно стисна рамото му. — Ще вадим подправката от пясъците, докато накрая от планетата остане само куха и безполезна черупка!

— Кайтен ще ми липсва — промълви Фенринг с неприсъщо за него униние.

На следващия ден трябваше да пристигне на Аракис като имперски наблюдател. „Изгнаник в пустинята!“ Но Марго го посъветва да вижда скритите възможности навсякъде… Дали императорът не просто го наказваше? Можеше ли и този пост да се окаже трамплин към повече власт?

През годините, прекарани до кронпринца, Фенринг се бе превърнал в изпълнител на „задачи“, независимо колко неприятни са те. Двамата бяха свързани с толкова позорни тайни, че трудно биха стигнали до сериозни раздори без тежки последици и за двете страни… и добре го разбираха.

„Шадам ми е длъжник, по дяволите!“

Новият император щеше да размисли, тъй като едва ли би си позволил да има в лицето на Фенринг враг или дори вечно недоволен служител. Скоро щеше да го върне от Аракис!

Лейди Марго, за която се ожени преди три дни с простичка церемония, се разпореждаше с прислугата като командир на бойна част. Около нея бушуваше истинска вихрушка от приготовления за заминаването. Като бене-гесеритка тя не беше склонна към екстравагантност. Разбираше обаче колко е важно впечатлението, налагано у околните, затова събра цял кораб предмети на лукса. Грижеше се за положението на съпруга си в Аракийн, където двамата щяха да се настанят — по-далеч от харконското средище Картаг. Показната независимост и разкошът щяха да подчертаят значението на поста имперски наблюдател, намеквайки и за неуморния надзор от страна на Империята.

„Каква великолепна жена!…“ До вечерта двамата щяха да заминат за Аракис — планета, която местните жители находчиво наричаха Дюна.

Малко по-късно същия ден Фенринг седеше до императора. Никой от двамата явно нямаше да пророни и дума за извинение или обяснение. Хазимир чакаше „противника“ да направи следващия ход в игралната машина. Напяваше си мънкащо, макар да знаеше отлично, че Шадам мрази този негов навик. Накрая новоизбраният император пъхна черен прът в трепкащото силово поле, закачи бясно въртящия се диск и топката отскочи. Шадам присви очи, извади пръта и кълбото тупна в гнездо с изписана под него деветка.

— Да не сте се упражнявали тайно, повелителю, хм-а-а? — проточи Фенринг. — Нима нямате по-важни занимания? Не искате ли да смените пръта, за да ви потръгне играта?

Шадам упорито завъртя глава.

— Този ми е удобен, пък и това ще е последната ни игра поне за известно време. — Ноздрите му се раздуха. — Казах ти, че мога и сам да се справя. — Поза пъна се и добави: — Но това не означава, че не ценя заслугите ти…

— Разбирам, повелителю. Затова ме изпращате в онази адска дупка, където има само пясъчни червеи и вонящи диваци. — Фенринг се загледа безизразно в събеседника си над игралната машина. — Според мен правите грешка, Ваше величество. В началото на царуването си ще имате най-голяма нужда от добронамерени съвети. Сам няма да се справите, а кому можете да се доверите, ако не на мен?

— Вече отстраних назряващата криза с Лето Атреидски.

— Съгласен съм, резултатът е задоволителен, но… нали още не знаем какво му е известно за нас и тлейлаксианците?

— Не исках да си помисли, че се тревожа кой знае колко.

— Хм-а-а… Може би сте прав. Но кажете ми все пак — ако Лето Атреидски не е виновен, кой е стрелял по тлейлаксианските кораби? И как?

— Обмислям няколко хипотези.

Огромните очи на Фенринг блеснаха.

— В момента Лето се радва на неочаквана слава, нищо чудно някой ден да се превърне в заплаха за вашия трон. Независимо дали той е предизвикал съзнателно кризата, или не, атреидският дук постигна несъмнена победа и не опетни честта на своя род. Прескочи едно уж непреодолимо препятствие, държа се безупречна. В Ландсрада тези неща се забелязват.

— Да, да, вярно… но не виждам за какво да се безпокоя.