— Каквото и да е името й — по-рязко изрече императорът, — тя е един от най-неприятните, но и най-важните светове в Империята. Разбира се, известно ти е, че е единственият източник на подправката меланж.
— Отдавна се питам — кимна планетологът — защо никой от търсачите не намери тази подправка другаде… а и защо досега не проумяхме как тя възниква и се натрупва.
— Желанието ни е ти да откриеш това! — натърти Елруд. — Крайно време е.
Пардот внезапно се запита дали не е прекалил със свободното си държание и малко се стресна. Намираше се в най-величествената тронна зала сред цял милион планети и дори разговаряше с император Елруд IX. Някои придворни го гледаха с неприязън, други с ужас, а трети — злорадо, в очакване да си навлече жестоко наказание. Но още в следващия миг той се замисли за просторите от нажежен пясък, за величествените дюни и чудовищните пясъчни червеи. Досега бе ги виждал само във филмокнигите. Забравил неучтивостта си, затаи дъх, за да вникне в подробностите.
— Жизнено важно за бъдещето на Империята е да разкрием тайната на меланжа — подхвана пак Елруд. — И до днес никой не е отделил за това достатъчно време и усилия. Хората смятат Аракис за неизчерпаем извор на богатство и не ги интересува защо е така. Недалновидно мислене! Ето го предизвикателството пред теб, Пардот Кайнс. Назначаваме те за официален имперски планетолог на Аракис.
Докато изричаше решението си, императорът се вглеждаше в обветреното лице на този мъж на средна възраст и отново се опитваше да го прецени. Убеди се веднага, че Кайнс не е потаен човек — чувствата и пристрастията му тутакси проличаваха. Съветниците също изтъкваха, че планетологът няма никакви политически амбиции или обвързаност. Интересувала го само работата му… и стремежът да разбере естественото устройство на Вселената. Имал почти детинско влечение към враждебни и сурови природни системи. Ще се заеме със задачата си с безгранично въодушевление и ще изразява мнението си откровено.
Елруд бе прекарал твърде голяма част от живота си сред престорено засмени блюдолизци, безмозъчни усти, вечно изричащи „да“. Но този корав мъж с грубовати обноски по нищо не приличаше на тях.
Беше извънредно важно да проникнат отвъд известните факти за подправката, за да подобрят добива й. Некадърното управление на Абулурд Харконен, последвано от грешките и произшествията заради прекомерното настървение на по-младия барон Владимир, можеха да доведат до безизходица. А притокът на подправката не биваше да секва.
Сдружението имаше нужда от огромни количества, за да запълва контейнерите на своите мутирали навигатори. Самият той, както всички от висшите съсловия на Империята, употребяваше всекидневно нарастващи дози, за да се поддържа бодър и да удължи живота си. Школата Бене Гесерит използваше подправката, за да подготвя още свети майки. Ментатите също съсредоточаваха умовете си с нейна помощ.
Макар да не одобряваше много от скорошните безмилостни промени, извършени от младия барон, Елруд не можеше просто да поеме сам управлението на Аракис. Благодарение на десетилетия политически интриги родът Харконен бе получил планетата след отнемането й от рода Ричиз.
От цяло хилядолетие губернаторството на Аракис беше истински дар на Империята за подбран род, който изтръгваше богатствата от пясъците й не по-дълго от век. Всеки път, когато владението трябваше да премине от едни ръце в други, се надигаше същинска буря от молби и настоявания за връщане на услуги. Подкрепата на Ландсрада винаги се получаваше с множество прикачени за нея връзки и някои от тях Елруд усещаше по-задушаващи от примка.
Вярно, беше император, но властта му зависеше от внимателно поддържаното и неустойчиво равновесие на съюзите с множество сили, сред тях Великите и Малките династии в Ландсрада, Космическото сдружение и всеобхватните търговски конгломерати като ПОСИТ. Още по-трудно му беше да се справя с другите сили, които предпочитаха да не излизат на сцената.
„Трябва да наруша равновесието. Тази история с Аракис се проточи прекалено.“
Императорът се приведе напред и внезапно прозря, че Кайнс направо ще се пръсне от радост и нетърпение. Най-искрено желаеше да отиде на пустинния свят. Толкова по-добре!
— Научи всичко възможно за Аракис и ми изпращай редовно доклади. На рода Харконен ще бъде наредено да ти съдейства и да те подкрепя с необходимото. — „Дори изобщо да не им харесва, че имперски наблюдател ще се вре навсякъде.“ Барон Харконен отскоро управляваше планетата и засега императорът можеше да го върти на пръста си. — Ние ще ти осигурим всичко, от което се нуждаеш за пътуването. Състави списъка си и го предай на моя камерхер. А пък на Аракис Харконен ще ти осигурят останалото.
Читать дальше