Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

Владимир Харконен се позамисли. Нямаше как да отрече случилото се пред очите му. Все някой ден щяха да разберат що за чудо е подправката и тогава лесно биха предотвратили подобно бедствие. Засега находищата изглеждаха неизчерпаеми, стига човек да е готов да направи неизбежните усилия за разработването им. Никой не си бе губил времето в усърдни и задълбочени анализи, защото и без това имаха под ръка несметни богатства. Вярно, родът държеше монопола върху Аракис, но… този монопол се крепеше върху невежеството.

Изскърца със зъби. Знаеше, че върне ли се в Картаг, ще трябва да уталожи бесовете си, да компенсира натрупаното напрежение в „развлечения“, може би доста по-разгорещени, отколкото му се искаше допреди малко. Налагаше се да подбере специален кандидат за този случай — не сред постоянните си любовници, а човек, от когото повече не би имал нужда. Така щеше да забрави за всякакви задръжки.

„Вече няма причина да крием това находище от императора.“

Щяха да го регистрират официално и да приложат пълни записи за гибелта на групата и оборудването. Защо да фалшифицират архивите? Дъртакът Елруд щеше да се поразсърди, а родът Харконен трябваше да поеме още едно финансово бреме.

Пилотът отново закръжи над пустинята; оцелелите долу пресмятаха щетите. От комуникатора се сипеха мрачни числа за загинали хора, унищожени машини и загубени огромни количества подправка. Баронът едва потискаше кипящия си гняв.

„Проклет да е Аракис, и меланжът, и зависимостта ни от него!“

На императорската планета Кайтен грамадните здания сякаш целуваха небето. Великолепни изваяния и пищни многоетажни фонтани обрамчваха кристалната настилка на булевардите като в съновидение. Човек можеше да ги разглежда с часове.

Пардот Кайнс обаче успя да зърне съвсем откъслечно гледките, защото имперските гвардейци го водеха с отсечена маршова стъпка към двореца. Не биха изтърпели някакъв планетолог да задоволява любопитството си. Имаха задача без забавяне да го съпроводят до огромната куполообразна тронна зала. Императорът на Опознатата Вселена не можеше да чака, докато поданиците му се зазяпват наляво и надясно.

Мъжете от ескорта на Кайнс носеха униформи в черно и сиво, безупречно чисти и украсени с медали и ширити. Всяко копче беше старателно излъскано, всяка лентичка — изгладена и опъната. Петнадесет сардаукари, елитните воини на императора, го обкръжаваха като малка армия.

Въпреки това блясъкът на този столичен свят бе зашеметил планетолога. Той подхвърли на най-близкия гвардеец:

— Обикновено лагерувам някъде на открито или газя в блатата на планети, където никой друг не иска и да стъпи.

Когато обикаляше из суровите затънтени местности, не си бе и представял, че има такава красота. Войникът не отговори на високия кльощав чужденец. Сардаукарите се обучаваха за съвършени бойни машини, не за светски приказки.

— Ето — продължи Кайнс, — сега съм тук, изтъркан чак до третия подкожен слой и натруфен като благородник.

Подръпна дебелия рипсен плат на тъмносинята си куртка, за да подуши аромата на чиста кожа. Пипна и оредялата си пясъчноруса коса, сресана право назад над високото чело.

Ескортът припряно изкачваше привидно безкраен водопад от полирани каменни стъпала, украсени със златни шарки и искрящи скъпоценни сукоази. Кайнс отново заговори войника отляво:

— За пръв път идвам на Кайтен. Обзалагам се, че вече не забелязвате тукашните прелести, щом ги виждате всеки ден…

Да, сякаш говореше на глух.

Пардот Кайнс беше изтъкнат и уважаван експерт по екология, геология и метеорология, познаваше добре ботаниката и микробиологията. Изучаваше с маниакално увлечение загадките на цели светове. Но хората и до днес си оставаха недостъпна тайна за него… например тези гвардейци.

— Кайтен е много… уютен в сравнение със Салуса Секундус. Между другото, там отраснах. Бил съм и на Бела Тегойзе — почти същата унила картинка, мрачна планета с две слънца-джуджета. — Накрая се примири, загледа се напред и замърмори единствено на себе си: — Падишах-императорът ми заповяда да прекося половината галактика, за да дойда тук. Поне да знаех защо…

Никой не бе благоволил да му обясни досега.