Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Игли му отговаряше в същия дух:

— Твоята майка лае като куче! — Беше ясно, че онази забележка за пъпа го беше потресла… той наистина нямаше пъп. Съвсем основателно, предполагам.

Бих желал да мога да ви представя в оригинал обидите, които си разменяха, защото в невиянския език обидата е такова върховно изкуство, което може да се сравнява само с поезията. Всъщност върхът на литературното майсторство е да се обърнеш към противника (публично) с някоя трудна поетична форма, например сестина, и от всяка дума да капе витриол. Руфо весело се нахили.

— Направи си пъп, Игли! Пъхни си пръста и си го направи. Забравили са да те довършат. На това нещо ти нос ли му казваш? — Обърна се към мен и ми каза на английски: — Как ти харесва, шефе?

— Занимавай го докато го проуча. Той разбира ли английски?

— Нито думичка.

— Добре. Колко мога да го приближа, без да ме сграбчи?

— Колкото искаш, докато охраната е тук. Виж, шефе… нямам право да те съветвам… но когато започнем битката, не му позволявай да те гепи за топките.

— Ще се постарая.

— Бъди внимателен. — Руфо обърна глава и извика: — Ха-ха-ха! Игли хваща носа си и го изяжда! — После добави на английски: — Тя е добър лекар, най-добрият, но все пак внимавай.

— Ще внимавам. — Пристъпих по-близко до невидимата бариера и вдигнах глава към това създание. То ме погледна и изръмжа, а аз запуших носа си и му отправих дружелюбен манхатънски поздрав. Бях срещу вятъра и ми се струваше, че това чудо не се е къпало трийсет или четирийсет години. Вонеше по-лошо от развален хладилник.

Вонята ме наведе на една мисъл.

— Стар, това чудо може ли да плува?

Тя ме погледна учудено.

— Всъщност не зная.

— Може би са забравили да го програмират да плува. Ти, Руфо, можеш ли да плуваш?

Руфо ме погледна самодоволно.

— Провери, просто провери. Мога да уча на плуване и рибите.

Стар можеше да плува като делфин. Моят стил приличаше повече на ферибот, но щях да се справя.

— Стар, това нещо може би не може да бъде убито, но то диша. В него се извършва кислороден метаболизъм, дори и да работи с керосин. Ако държим главата му под водата за известно време… толкова, колкото е необходимо… бас държа, че огънят в него ще угасне. Тя ме погледна с широко отворени очи.

— Милорд Оскар… шампионе мой… не съм се излъгала в теб.

— Ще трябва да направим нещо. Играл ли си някога водно поло, Руфо?

— Аз съм го измислил.

Надявах се да е вярно. Бях играл… веднъж. Сякаш си прикован към железопътна линия, интересно изживяване… но по-добре да не ти става навик.

— Руфо, можеш ли да примамиш нашия приятел да отиде към брега? Смятам, че бариерата следва тази линия от космати и пернати приятели. Ако е така, ще можем да го закараме почти до онзи висок бряг с дълбок вир под него…

— Нищо по-лесно от това — каза Руфо. — Ако ние отидем натам, той ще ни последва.

— Искам да го накараме да тича. Стар, колко време ти трябва да изключиш твоята бариера?

— Един миг, милорд.

— О’кей, тогава ето плана. Руфо, искам да накараш Игли да те гони, колкото се може по-бързо… ти тръгваш напряко и се насочваш към високия бряг точно преди да достигнеш потока. Стар, когато Руфо направи това, ти премахваш бариерата… и освобождаваш охраната… моментално. Не чакай да те подканям. Руфо, ти се хвърляш във водата и плуваш с всички сили, не позволявай да те хване. С малко щастие, ако Игли се движи достатъчно бързо, какъвто е голям и тромав, той също ще падне във водата, независимо дали му се иска или не. Аз също ще тичам, ще бъда отстрани и малко зад теб. Ако Игли успее да спре, ще го бутна във водата. После всички ще играем водно поло.

— Никога не съм виждала как се играе водно поло — каза Стар колебливо.

— Няма да има никакви правила. Този път играта ще се състои в това тримата да скочим върху него, да напъхаме главата му под водата и да я държим там… и да си помагаме, за да не може той да натопи нашите глави. Какъвто е голям, ако не може да плува по-бързо от нас, ще бъде в много неизгодно положение. Ще го държим под вода и няма да му позволяваме да си поеме въздух, докато не се отпусне. После, след като се уверим, че е омаломощен, ще вържем за него камъни… няма значение дали наистина е мъртъв или не. Има ли въпроси?

Руфо се усмихна като водоливник.

— Ще бъде много весело!

Тези двама песимисти изглежда повярваха, че планът ще успее. Ето защо се заехме с неговото изпълнение. Руфо започна да отправя към Игли такива отвратителни думички, че дори Олимпия прес би ги цензорирала. После предложи на Игли да го гони и му обеща като облог отвратителни сквернословия.