Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

— Е… нямаше да се объркам.

— Но щеше ли да спечелиш? Щеше ли да проявиш такава готовност за действие?

— Разбирам. Тези първи рундове бяха практическа подготовка, упражнения, тренировка. А може би зареждане наживо? Беше ли това първата част от измамата? Може би е действала с хипноза, за да се чувствам добре? Бог ми е свидетел, че тя наистина е много добра. Може би не е съществувала никаква опасност до черната кула?

Той отново повдигна рамене.

— Не, не е вярно! Оскар, при всяко едно от тези премеждия можехме да загинем. Никога през живота си не съм се бил по-отчаяно, нито пък съм бил по-изплашен. Никое от тях не можеше да бъде избегнато. Не разбирам всичките й съображения, но тя никога не би рискувала себе си без нужда. По-скоро би рискувала живота на десет милиона храбри мъже, без да се замисли. Тя си знае цената. Но тя се би заедно с нас, с всичко, което имаше… сам видя.

— Все още не мога всичко да разбера.

— Нито пък ще можеш някога. Както и аз няма да мога да разбера. Ако това беше възможно, тя щеше да прати само теб. И ако при онази последна и най-голяма опасност — онова нещо, наречено Душегубец, ти беше загинал, тя и аз щяхме да се опитаме да си проправим път с бой. Ако успеехме да се измъкнем, което е малко вероятно, тя нямаше да пророни за теб дори и една сълза. Или, във всеки случай, не много. После, след като търси още двайсет, трийсет или сто години, щеше да намери, да излъже и да подготви друг шампион, и да се бие също толкова сериозно редом с него. Тя е много смела, тази плагиатка. Тя знаеше колко минимални бяха нашите шансове, докато ти не знаеше. Уплаши ли се тя?

— Не.

— Но ключът беше ти; най-напред трябваше да бъдеш намерен, след това да бъдеш подготвен. Ти самият беше деен, никога не стана марионетка, иначе нямаше да можеш да спечелиш. Тя беше онази, която можеше да насърчава и предумва един такъв мъж и да го постави там, където той би действувал; никоя друга личност освен нея не би могла да подбере такъв герой, какъвто й трябваше. Така че тя го търси, докато го намери, и го примами с ласкателства. Ти защо беше със сабя? В Америка това не е обичайно.

— Какво? — Трябваше да помисля. — Под влияние на книги като „Крал Артър“, „Тримата мускетари“ и „Чудните истории на Бъроус“… Всяко дете ги е чело. Когато се преместихме във Флорида бях скаут. В гимназията учител ни беше един французин. Той запали в някои от децата тази страст към рицарството. Харесваше ми, беше нещо, което ми се удаваше. После и в колежа…

— Някога да си се запитвал защо този емигрант е станал учител тъкмо в онзи град? А за доброволното ти участие в скаутската организация? Или защо в твоя колеж е имало група по фехтовка, докато в много други не е имало? Но ако беше отишъл другаде, и там щеше да има такава група. И не тренираше ли повече от другарите си от твоята категория?

— По дяволите, да!

— Разбира се, при някоя тренировка би могъл да бъдеш убит и тогава тя щеше да потърси друг кандидат, когото да измами. Синко, не зная как си бил избран, нито пък как си бил превърнат от млад заек в герой. Нито пък ми е работа. Моята работа беше по-проста, но пък по-опасна — да ти бъда коняр и „очи отзад“. Огледай ме. Да виждаш в мен желание да съм слуга, а?

— Е, да. Почти бях забравил, че се предполагаше да ми бъдеш коняр.

— „Предполагаше“! По дяволите! Аз бях коняр. Три пъти ходих до Невя като неин слуга, подготвях се за такъв. Джоко и до ден днешен не знае това. Предполагам, че ако се върна отново, ще бъда отново добре дошъл. Но само в кухнята.

— Но защо? Тук вече нищо не разбирам.

— Така ли? Когато тя те впримчи, твоето его беше много слабо. То трябваше да бъде укрепено — и обръщението „шефе“, и сервирането на храната, докато аз стоях прав, а ти седеше с нея, беше част от укрепване. — Той хапеше кокалчето на ръката си и изглеждаше ядосан. — Аз и сега мисля, че тя омагьоса първите ти две стрели. Някой ден ще искам реванш… когато нея я няма.

— Мога да те излъжа. Тренирам.

— Е, да оставим това. Ние взехме яйцето, това е важно. И това шише също е важно. — Той отново напълни чашите. — Това ли е всичко, „шефе“?

— Дявол да те вземе, Руфо! Да, сладък стар негодник. Ти ми изясни всичко. Или отново ме измами, не зная кое е по-вярно от двете.

— Не съм те измамил, Оскар. В името на съвместно пролятата кръв, разказах ти истината такава, каквато я зная, макар че това много ме нарани. Не искам и теб да нарани, ти си ми приятел. Цял живот ще помня дружното преминаване през онзи труден път.