Робърт Хайнлайн - Реквием

— Вие ли сте Джеймс Макинтайър?

— И какво от това?

— А съм тукашният заместник федерален съдия-изпълнител. Имам заповед за вашето арестуване.

— По какво обвинение?

— Заговор за нарушаване на Космическия предохранителен закон.

Чарли се приближи към тях.

— Какво става, Мак?

Заместник съдия-изпълнителят отговори:

— Предполагам, че вие ще сте Чарлс Къмингс. Ето и заповедта за вашето арестуване. Имам и още една за някакъв човек на име Хариман и решение на съда да сложа пломби на вашия космически кораб.

— Ние нямаме космически кораб.

— А какво държите под този голям навес?

— Стратосферна яхта.

— Така ли? Ами тогава ще сложа пломба на нея, докато се появи и космически кораб. Къде е Хариман?

— Ето там вътре. — Чарли го улесни, като му посочи с ръка, без да обръща внимание на намръщената физиономия на Макинтайър.

Заместник съдия-изпълнителят обърна глава. Чарли явно не сгреши с попадението дори с частица от инча, защото съдия-изпълнителят се сгромоляса кротко на земята. Застанал над него, Чарли разтриваше кокалчетата на пръстите си и се оплакваше.

— Дявол да го вземе — именно този пръст си счупих, когато играех бейзбол. Все него удрям.

— Качи татенцето в кабината — отряза го Мак — и го завържи с ремъците в хамака му.

— Слушам, капитане.

Те измъкнаха с трактор кораба от хангара, завиха и излязоха на пустинното плато, за да намерят място за излитането. Качиха се. От илюминатора на левия борд Макинтайър видя заместник съдия-изпълнителя. Той се взираше печално подир тях.

Макинтайър пристегна предпазния си колан, нагласи си корсета и каза в тръбата за разговаряне с машинното отделение.

— Всичко в ред ли е, Чарли?

— Всичко е в ред, капитане. Корабът обаче още не може да излети. Мак… Той не е кръстен.

— Нямаме време за твоите суеверия!

До тях достигна тъничкият гласец на Хариман.

— Наречете го „Лунатик“ — това е единственото подходящо име!

Макинтайър намести глава между меките подложки, натисна две копчета, после бързо и последователно още три и „Лунатик“ се издигна от земята.

— Как си, татко?

Чарли оглеждаше с тревога лицето на стария човек. Хариман облиза устни и успя да заговори.

— Добре съм, сине. По-добре не би могло да бъде.

— Ускорението свърши, отсега насетне няма да е толкова трудно. Ще ти развържа ремъците, така че да можеш да се поразтъпчеш. Ако ме питаш мен обаче, по-добре ще е да си останеш в хамака.

Той се зае с катарамите. Хариман с мъка потисна един стон.

— Какво има, татко?

— Нищо. Абсолютно нищо. Само искам да се поотпусна на тази страна.

Чарли опипа гърдите на стария човек с уверената чувствителна ръка на механик.

— Няма да успееш да ме заблудиш, татко. Само че не мога много да ти помогна, докато не кацнем.

— Чарли…

— Да, татко?

— Не мога ли да се преместя до илюминатора? Искам да наблюдавам Земята.

— Още няма нищо за гледане — корабът я закрива. Веднага щом променим курса, ще те преместя. Знаеш ли какво — ще ти дам приспивателно хапче и след като завием, ще те събудя.

— Не!

— Защо?

— Ще стоя буден.

— Както кажеш, татко.

Чарли изпълзя на четири крака като маймуна до предната част на кораба и се залови за халките на щурманското кресло. Макинтайър го запита с поглед.

— Да, жив е — рече Чарли, — но състоянието му е лошо.

— Колко лошо?

— Две счупени ребра със сигурност. Не знам какво още. Не знам дали ще издържи пътуването, Мак. Сърцето му биеше ужасно тежко.

— Ще издържи, Чарли. Той е жилав.

— Жилав ли? Той е хилав като канарче.

— Нямам предвид това. Той е жилав отвътре — това е, което има смисъл.

— Въпреки това по-добре ще е да снишиш кораба съвсем леко, ако искаш да кацнеш с пълен екипаж на борда.

— Добре. Ще направя една пълна обиколка около Луната и ще намаля скоростта по спираловидна крива. Смятам, че имаме достатъчно гориво.

Намираха се вече в свободна орбита — след като Макинтайър направи маневра. Чарли се върна, свали хамака и го премести заедно с Хариман откъм десния борд. Макинтайър уравновеси кораба около напречна ос, така че опашката му да сочи към слънцето, после запали за кратко време два тангенциални двигателя, за да го принуди бавно да се завърти около своята надлъжна ос, и по този начин да създаде слаба изкуствена гравитация. Първоначалната безтегловност при започването на спускането бе предизвикала у стареца характерното гадене и щурманът пожела да спести на пътника си колкото може повече страдания.