Робърт Хайнлайн - Зелените хълмове на Земята

— Машинно отделение! Машинно отделение! Каква е тази тревога!

— Никой да не влиза! — извика Рислинг. — Тук е „горещо“ — той усещаше горещината като пустинно слънце върху лицето си и вътре в костите си.

Постави предавателните лостове на мястото им, след като изруга някого — онзи, който не бе поставил на таблото гаечния ключ, който му трябваше. После започна да се мъчи да отстрани ръчно аварията. Това бе продължителна и трудна работа. Не след дълго реши, че ще се наложи да изключи двигателя, реактора и всичко останало.

— Контролен център! — докладва първо той.

— Контролен център слуша.

— Изключете трети двигател — аварийно.

— Макдугъл ли се обажда?

— Макдугъл е мъртъв. На вахта съм аз, Рислинг. Не прекъсвайте връзката и записвайте.

Не му отговориха. Колкото и да е бил втрещен капитанът, той не би могъл да се намеси в случай на авария в машинното отделение. Негова грижа бяха корабът, пътниците и екипажът. Вратите трябваше да останат затворени.

Капитанът сигурно е бил още по-изненадан от това, което Рислинг издиктува. То гласеше:

Рислинг продължаваше да категоризира Слънчевата система, като не преставаше да работи: „жестоката пръст на Луната…“, „… пъстрите като дъга пръстени на Сатурн…“, „… мразовитата нощ на Титан…“, като през цялото време отваряше двигателя и го почистваше. Той завърши с поредния припев:

… после почти разсеяно си спомни, че трябва да прибави своя преработен първи куплет.

Сега корабът бе вече в безопасност — можеше да докуцука до дома макар и без един двигател. Колкото за себе си Рислинг не бе толкова сигурен. Помисли си, че това „Слънчице“ здравата го бе опърлило. Нямаше как да види светлата розова мъгла, но знаеше, че тя е там. Продължи делото, като пусна въздуха през изпускателния клапан и повтори това няколко пъти, за да позволи на нивото на радиоактивността да спадне някъде до границата, при която човек с подходяща защита може да издържи. Докато вършеше това, изпрати още един припев, последния стих, най-истинския Рислинг, който изобщо може да съществува.

© 1947 Робърт Хайнлайн

© 1986 Виолета Чушкова, превод от английски

Robert Heinlein

The Green Hills of Earth, 1947

Сканиране: Xesiona, 2008

Разпознаване и редакция: Mandor, 2008 (#)

Издание:

Зелените хълмове на Земята (сборник)

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

„Библиотека Галактика“ №80

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9279]

Последна редакция: 2008-10-11 15:00:00

Земя (лат.) — Б.пр.

Уред за измерване на твърде малки неща (по името на португалския математик Нониус — XVI в.) Б.р.