Робърт Хайнлайн - Чудно хубаво е да се завърнеш у дома

— В Луна Сити никога не е имало подобно нещо. Там можех да си нося белия костюм, докато ми омръзне. Тук не би издържал и един ден.

— Манхатън няма покрив, нито филтри на всеки отвор за въздуха.

— Да, но би трябвало да има. Тук аз или ще замръзна, или ще се задуша.

— Смятах, че искаше да почувствуваш дъждовни капки по лицето си.

— Не ставай досаден. Искам това да стане навън, на село, на чистата зелена трева.

— Добре. И бездруго искам да започна книгата си. Ще се обадя на твоя агент по имота.

— Обадих му се тази сутрин. Можем да се нанесем по всяко време. Започнал е да подготвя къщата още щом е получил писмото ми.

В дома на баща му бе приготвен студен бюфет на крак, въпреки това Джоу веднага седна и остави да й донесат храната. Алън също искаше да седне, но положението му на почетен гост го принуждаваше да стои прав, макар да го боляха ходилата. Баща му го дръпна към бюфета.

— Ето, синко, опитай този гъши дроб. Ще ти подействува добре след диетата със зелено сирене.

Алън се съгласи, че пастетът е вкусен.

— Виж какво, синко, ти наистина трябва да разкажеш на тези хора за пътешествието си.

— Няма какво да им кажа, татко. Нека четат „Нешънъл Джиографик“ .

— Глупости! — отвърна баща му и се обърна към гостите. — Всички да пазят тишина. Алън ще ни разкаже как живеят лунатиците.

Алън прехапа устни. Разбира се, гражданите на Луна Сити се наричаха така помежду си, но тук, на Земята, това обръщение не звучеше по същия начин.

— Ами всъщност аз нямам какво да ви кажа. Продължавайте да си хапвате.

— Ти разказвай, а ние ще си хапваме. Разкажи ни за Луна Сити. Видя ли Лунния човек? Хайде, Алън, разкажи ни как е животът на Луната?

— Не „на Луната“ — в Луната.

— Каква е разликата?

— Мисля, че няма разлика — той се колебаеше. Наистина нямаше начин да се обясни защо лунните колонисти подчертаваха, че живеят под повърхността на тази планета-спътник, но този израз го ядоса така, както името „Фриско“ ядосва жителя на Сан Франциско. — „В Луната“ — така казваме. С изключение на служителите от обсерваторията „Ричардсън“, изследователите и други от този род, ние не прекарваме много време на повърхността. Жилищните помещения са естествено под повърхността.

— Защо „естествено“? От метеорити ли се страхувате?

— Не повече, отколкото вие от мълниите. Под повърхността се изолираме от горещината и студа и поддържаме по-лесно налягането. Животът там е и по-евтин, и по-лек. Почвата се обработва лесно, а отвърстията действуват като вакуум в термос. Истински вакуум.

— Но, мистър Макрей — заговори една дама със сериозно изражение, — не ви ли се повреждат ушите, като живеете в херметически помещения?

Алън духна във въздуха.

— Налягането е същото като тук — петнадесет фунта.

Тя изглеждаше слисана. След малко каза:

— Така и предполагах, но ми беше малко трудно да си го представя. Мисля, че за мен би било ужасно да бъда запечатана в една пещера. Предполагам, че сте имали и аварии?

— Да се издържи налягане от петнадесет фунта не е беда. Инженерите работят при налягане хиляди фунта на квадратен инч. Във всеки случай Луна Сити, подобно на кораб, е разделен на отделения. Така е напълно безопасно. Холандците живеят зад диги. Надолу, по Мисисипи издигат насипи. Подземните влакове, океанските лайнери, самолетите — всички те са изкуствен начин на живот. Луна Сити изглежда странен само защото е много надалеч.

— Това ме плаши — дамата потрепера.

Един наперен дребен мъж си проби път напред.

— Мистър Макрей, да допуснем, че всичко това е полезно за науката, но защо парите на данъкоплатците да се прахосват за колония на Луната?

— Вие и сам можете да си отговорите — отвърна му бавно Алън.

— Тогава как вие оправдавате тези разходи? Кажете ми, господине.

— Не е необходимо да се оправдават, защото Лунната колония е възвърнала неколкократно разходите, направени за нея. Всички лунни корпорации са доходни предприятия: Минно дружество „Артемис“, Космически линии, Космическо снабдяване, Отдих и Развлечения, Електронни изследвания и Лунни биологични лаборатории. Да не споменавам всички поделения Ръдърфорд. Признавам, че Космическата изследователска програма завлече малко данъкоплатците, откакто влезе в съдружие с фондацията „Хариман“ и правителството…

— Значи по принцип признавате. Това е главното.

Ходилата наистина го боляха много.

— Какъв принцип? Историята показва, че научните изследвания винаги са се изплащали — възрази Алън и се обърна да си вземе още малко от гъшия пастет.