Дашиъл Хамет - Десетата улика

Сержантът погледна през рамо и попита:

— Кой според теб е този хубавец?

— Моят скъп приятел господин Смит.

— Да, ама Гантворт казва, че е Мадън Декстър.

Погледнах към Чарлс Гантворт, който кимна утвърдително.

— Мадън Декстър е — отсече.

Близо десет минути свестявахме Декстър, докато отвори очи.

Щом седна изправен, го засипахме с въпроси и обвинения — надявахме се да признае, преди да се е свестил. Но той не бе толкова стреснат.

Само повтаряше:

— Приберете ме, като искате. Ако имам да кажа нещо, ще го кажа на адвоката си и на никой друг.

След като брат й дойде в съзнание, Крида Декстър се бе дръпнала малко настрани и наблюдаваше как го обработваме. Накрая приближи до мен и ме хвана за ръката.

— Какво имате срещу него? — попита с обвинителен тон.

— Да не ви разправям — казах й. — Неговата е дълга и широка. Но ще му дадем възможност в хубава модерна съдебна зала да докаже, че не е пречукал Леополд Гантворт.

— Че той беше в Ню Йорк!

— Бил е грънци! Изпратил е свой приятел, който се е представил за Мадън Декстър и е извършил сделката на Гантворт от негово име. Ако това е истинският Мадън Декстър, най-близо до Ню Йорк е бил на ферибота, където се срещна със своя приятел да вземе от него документите за продажбата на дела от корпорацията „Б. Ф. и Ф.“. Тогава му стана ясно, че надушвам как си е скалъпил алиби, макар аз самият да не го бях разбрал още.

Тя се обърна рязко към брат си.

— Вярно ли е?

Той я изгледа злобно и продължи да разтрива с една ръка долната си челюст там, където го цапардосах.

— Ще говоря само с адвоката си — изръмжа той.

— Така ли? — изрепчи му се тя. — Тогава аз ще кажа, каквото знам още сега!

После отново се завъртя към мен:

— Мадън не ми е никакъв брат! Истинското ми име е Айвс. С Мадън се запознахме в Сейнт Луис преди четири години. Ходихме заедно около година и тогава дойдохме в Сан Франциско. Той беше мошеник — и все още е. Запозна се с господин Гантворт преди шест-седем месеца и започна да го сваля за пари уж за някакво изобретение. Доведе го у дома един-два пъти и ме представи за негова сестра. Обикновено така правехме.

Тогава Мадън реши да променим играта. Смяташе, че Гантворт ме харесва и можем да смъкнем повече мангизи, като му извадим душата с памук. Трябваше да омайвам стареца, докато го завъртя на малкия си пръст, та да го приклещим яко. Тогава щяхме да го изръсим докрай.

Отначало всичко вървеше добре. Той хлътна здравата по мен. И накрая поиска ръката ми. Това не влизаше в сметката. Искахме само да го изнудим. Но когато ми направи предложение за женитба, се опитах да убедя Мадън да се откажем. Признавам, че цялата работа беше заради парите на стареца, и аз ги исках, но през това време бях започнала да го харесвам. Той се държеше много мило с мен — по-добре от когото и да било дотогава.

Обясних всичко на Мадън, предложих му да зарежем първоначалния план и да се омъжа за Гантворт. Обещах му, че ще се погрижа той да е добре осигурен. Знаех, че мога да получа от господин Гантворт каквото поискам. Нямах тайни от Мадън. Харесвах господин Гантворт, но Мадън го намери и ми го натрапи. Въпреки това не смятах да преметна Мадън. Щях да направя за него всичко, което мога.

Но Мадън не искаше и да чуе. Ако ме беше послушал, щеше в крайна сметка да получи много повече пари, но той си искаше скапаното дребно подаяние веднага. И започна да ми прави сцени на ревност. Една вечер ме преби!

Това преля чашата. Реших да го зарежа. Казах на господин Гантворт, че брат ми е твърдо против нашия брак, пък и той сам виждаше, че Мадън се цупи. Тогава реши да изпрати Мадън за онази сделка и така да го отстрани за известно време, та да можем да се оженим и да заминем. Мислехме, че сме го надхитрили, но той явно ни е усетил. Смятахме да не се връщаме поне една година. През това време Мадън щеше да ме е забравил, а ако опиташе да ни тревожи, аз щях да се оправя с него.

Щом чух, че господин Гантворт е убит, ми мина през ума, че Мадън го е направил. Но изглеждаше сигурно, че е бил в Ню Йорк, и си казах, че е несправедливо да си мисля такива неща. Дори се зарадвах, че го нямаше. Но сега…

Тя се завъртя към своя бивш съучастник.

— Дано те обесят, смотаняк такъв!

После пак се обърна към мен. Какво ти пухкаво котенце, братче. Чиста побесняла котка с оголени зъби и нокти.

— Как изглеждаше онзи, дето е ходил в Ню Йорк вместо него?

Описах й мъжа, с когото разговарях във влака.

— Еван Фелтър — отсече тя, след като помисли малко. — Навремето е работил с Мадън. Сигурно се е скрил някъде из Лос Анджелес, но ще го намерите. Той е мухльо, малко да го притиснете и ще си каже всичко. Може да не е знаел какво замисля Мадън, докато нещата не излязоха наяве. Сега доволен ли си? — изрева тя на Мадън Декстър. — Харесва ли ти за начало? Ще ми разваляш празника, а? Оттук нататък ще направя всичко необходимо да се люшнеш на въжето!