Дашиъл Хамет: Момичето със сребърните очи

Клемънт прегледа документите и вдигна очи към мен.

— Госпожица Делано ни е била представена от господин Бърк Пангбърн на шести миналия месец. Открила е при нас сметка с осемстотин и петдесет долара в брой. След това в нея са постъпили следните суми: четиристотин долара на десети, двеста и петдесет долара на двайсет и първи, триста долара на двайсет и шести, двеста на трийсети и двайсет хиляди на втори този месец. Всички са внесени в брой, с изключение на последната. Тя е била преведена с чек.

Той ми го подаде — чек на „Голдън Гейт Тръст Къмпани“.

Да се изплатят при поискване на Джийн Делано двайсет хиляди долара.

Датата на чека бе втори същия месец.

— Ама че работа! — изтървах се малко глупаво. — Често ли е разписвал чекове за такива суми?

— Мисля, че не. Но можем да проверим.

Той пак натисна перления звънец и прокара писалка по друго листче. Момъкът със зализаната коса пак изпълни два пъти номера с безшумното си появяване и изчезване. Счетоводителят прегледа новата купчина книжа, които му донесоха.

— На първи този месец господин Пангбърн е внесъл двайсет хиляди долара с чек, издаден от господин Аксфорд срещу неговата сметка при нас.

— Я да видим сега какво е изтеглила госпожица Делано — подсетих го аз.

Той пак взе нейните документи.

— Клетвената декларация и изпълнените платежни нареждания за миналия месец все още не са й предадени. Всичко е тук. Има един чек за осемдесет и пет долара, платим на X. К. Клут от петнайсети миналия месец. На двайсети е осребрен чек за триста долара, а на двайсет и пети — друг, за сто долара. По всичко личи, че са осребрени от нея при нас. На трети този месец е закрила сметката си с чек на свое име за двайсет и една хиляди петстотин и петнайсет долара.

— Какво е станало с този чек?

— Осребрила го е.

Запалих цигара и започнах да прехвърлям всички тези суми наум. От тях нито една май не беше от значение за мен, с изключение на двете, с подписите на Пангбърн и Аксфорд. Чекът на името на Клут бе единственият, издаден от момичето на друго лице, и явно е бил за плащане на наема.

— Значи нещата стоят така — обобщих на глас. — На първи този месец Пангбърн внася на свое име чек за двайсет хиляди, издаден от Аксфорд. На следващия ден той издава чек за същата сума на госпожица Делано и тя го внася. На по-следващия ден закрива сметката си и изтегля между двайсет и една и двайсет и две хиляди долара в брой.

— Точно така — потвърди счетоводителят.

Преди да ида в „Глентън“ да разбера защо Пангбърн скри от мен за тези двайсет хиляди, минах през агенцията с надеждата за новини от Балтимор. Едно от момчетата тъкмо бе разшифровало телеграма. Тя гласеше:

Багажът пристигнал гара „Роял“ на осми. Взет същия ден. Следите се губят. На Норт Стрикър Стрийт № 215 е Балтиморски приют за сираци. За момичето не знаят нищо там. Продължаваме да я търсим.

Канех се да тръгвам, когато Стария се прибра от обяд. Влязох за малко в неговия кабинет.

— Ходи ли при Пангбърн? — попита той.

— Да. Вече работя по неговия случай, но… мисля, че ме будалка.

— Защо? Какво стана?

— Пангбърн е шурей на Рой Аксфорд. Преди два месеца се запознал с някакво момиче и се влюбил. Тя обаче изглежда изпечена мошеничка. Той не знае нищо за нея. На първи този месец взел от зет си двайсет хиляди долара и й ги прехвърлил. След което тя духнала с обяснението, че я повикали за нещо спешно в Балтимор. Дала му фалшив адрес, на който се намира някакъв приют. Пратила в Балтимор и целия си багаж, писала му няколко писма оттам, но е възможно неин познат да се е погрижил за куфарите и да е изпращал писмата вместо нея. Естествено, за багажа й е нужна разписка, ама в игра за двайсет бона това са дребни загуби. Пангбърн ме преметна — не ми каза за парите. Може би го е срам да си признае, че са му вързали тенекия. Смятам сега да го попритисна.

Стария се усмихна многозначително и си тръгнах.

Десет минути звънях на вратата на Пангбърн, но никой не отвори. Момчето от асансьора ми каза, че не го е виждало да се прибира цялата нощ. Оставих бележка в пощенската му кутия и прескочих до железопътната компания. Там уредих да ми съобщят, ако пристигне неизползвана разписка за багаж по линията Балтимор — Сан Франциско.

После отидох в редакцията на „Кроникъл“ и прегледах сведенията за времето през изтеклия месец. Записах си четири дати, на които беше валял дъжд непрекъснато през деня и нощта. С тези данни обиколих трите най-големи таксиметрови фирми в града.