Дашиъл Хамет - Копелето

— О, ти ли си? Ето.

Подадох й торбичката със скъпоценните камъни точно когато първият полицай влезе в стаята.

Повече не видях Инес. Откараха я на изток и щатският съд в Масачузетс й лепна доживотна присъда. От полицаите, които нахлуха в апартамента й онази нощ, никой не ме познаваше. Разделиха ни и чак по-късно попаднах на едно познато ченге, което уреди да не й казват кой съм. Най-трудната част от представлението бе да се скрия от вестниците — все пак трябваше да разкажа на съдебните заседатели как бяха убити Били, Голямото чене, Мороа и Копелето. Но се справих. Доколкото знам, жената с шоколадовата кожа все още мисли, че съм Джери Йънг, контрабандистът на алкохол.

Стария разговаря с нея, преди да напусне Сан Франциско. Според нейните думи и сведенията на нашия клон в Бостън историята изглеждаше горе-долу така:

Бостънски бижутер на име Тъниклиф имал доверен служител на име Байндър. Байндър се запознал с една тъмнокожа жена — Инес Алмад. Тя пък имала още двама коварни приятели — французина Мороа и някой си Кери или Кори от Бостън, известен повече като Копелето. От такава комбинация е възможно да излезе какво ли не.

Всъщност излязъл заговор. Преданият на своя работодател Байндър, в чиито задължения влизало отварянето и затварянето на магазина, трябвало да задигне най-скъпите немонтирани скъпоценни камъни, купени за специални поръчки. Уговорили се той да ги изнесе една вечер и да ги предаде на Инес. Тя щяла да ги обърне в пари.

За да прикрият кражбата на Байндър, Копелето и французинът щели да извършат обир още на другата сутрин, веднага след отварянето на магазина. Байндър и портиерът — който не би забелязал липсата на най-ценните камъни — били единствените хора по това време там. Нападателите щели да вземат каквото докопат. В добавка към откраднатото щели да получат и по двеста и петдесет долара, а ако по-късно хванат някого от тях, можело да се разчита, че Байндър няма да го разпознае.

Такъв бил планът във вида, в който му бил представен. Имало и допълнение, за което Байндър не подозирал.

Между Инес, Мороа и Копелето съществувала друга уговорка. Тя трябвало да замине за Чикаго с камъните веднага щом ги получи от Байндър, и да чака там Мороа и Копелето. Тя и французинът били готови да изчезнат и да оставят Байндър с пръст в уста. Копелето настоявал планът да бъде изпълнен докрай и да убият глупавия помощник на бижутера. Байндър знаел твърде много, казал Копелето, и щял да ги натопи, като разбере, че е измамен.

Копелето не отстъпил и застрелял Байндър.

После дошли красивите двойни и тройни предателства, довели триото до трагичната развръзка: Инес сключила отделни договори с Копелето и с Мороа — да се срещне с единия в Сейнт Луис, а с другия в Ню Орлиънс. Тя обаче запрашила сама с плячката за Сан Франциско.

Били бил невинен наблюдател, или почти. Дърводелец, с когото Инес се запознала случайно и го взела като възглавница за грапавите места по опасния си път.

© 1925 Дашиъл Хамет

© 1997 Георги Шарабов, превод от английски

Dashiell Hamniett

The Whosis Kid, 1925

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008

Редакция: nqgolova, 2008

Публикация

Дашиъл Хамет. Детектив от „Континентъл“

Издателство „Лъчезар Минчев“, 1997

Американска. Първо издание

Превод от английски Георги Шарабов, 1997

Автор на предговора Стивън Маркъс

Превод на предговора Стоянка Сербезова, 1997

Редактор Лъчезар Минчев

Художествено оформление Николай Пекарев

Технически редактор Езекил Лападатов

Коректор Евгения Джамбазова

Излязла от печат юни 1997 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 18,5

Предпечатна подготовка: „Компютър Арт — Бояджиев“, София

ISBN 954-412-033-5

Dashiell Hammett. The Continental Op

Vintage Books, A Division of Random House, New York, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8309]

Последна редакция: 2008-06-27 20:30:00