Дашиъл Хамет - Убийството във Феъруел

Не знаех дали не се виждам откъм алеята. Обърнах се да се уверя. И така се издадох.

Госпожа Ринго подскочи и замръзна на алеята, после извика:

— Долф вътре ли е? А? Вътре ли е?

Опитах се с кимане на глава да й покажа, че е вътре, но тя вдигна такъв шум с това „вътре ли е“, че трябваше и аз да извикам „да“, за да ме чуе.

Не знам дали нашата олелия раздвижи онези вътре, но в бунгалото започна пукотевица.

В такива случаи изстрелите се броят, но сега трещяха едновременно и изтървах сметката, ала имах чувството, че станаха поне петдесет, докато стигна до входната врата.

За късмет не беше от здравите. При втория удар с рамо отиде.

Озовах се в малко антре, свързано чрез сводест портал с дневна стая. В нея беше задимено и миришеше остро на изгорял барут.

Шери бе паднал на лъскавия под до портала, сгърчен на една страна на лакът и коляно и се опитваше да докопа тежък пистолет, който лежеше върху кехлибарения килим на около метър от него.

В другия край на стаята Ринго бе застанал на колене и трескаво натискаше спусъка на черния револвер в здравата си ръка. Патлакът беше празен. Щрак, щрак, тцрак, щрак, изглеждаше глупаво, но Ринго продължаваше да работи здравата. Болната му ръка си беше с шините, но бе измъкната от превръзката на врата и висеше. Лицето му бе подуто и налято с кръв. Очите му се блещеха кухо. От гърба му стърчеше бяла кокалена дръжка на нож. Острието бе забито до дъно точно над бедрото. Той продължаваше да щрака с празния револвер срещу Маркъс.

Негърът стоеше прав, широко разкрачен, със свити колене. Беше разперил лявата ръка върху гърдите си и между черните му пръсти бликаше кръв. В дясната ръка държеше друг нож с бяла кокалена дръжка и трийсетсантиметрово острие. Държеше го професионално — насочен напред като шпага. Опитваше се да стигне до Ринго, приближаваше го със залитане, влачеше крака, въртеше неспокойно ножа, но върхът му бе винаги към Ринго.

Не ни виждаше. Не ни чуваше. Цялото му съзнание беше насочено единствено към мъжа, паднал на колене, в чийто гръб бе забит ножът — близнак на този в ръката му.

Ринго също не ни виждаше. Предполагам, че не виждаше дори и Маркъс. Крепеше се на колене и упорито щракаше с празния револвер.

Прескочих Шери и замахнах с пистолета си към тила на Маркъс. Прас. Негърът се строполи.

Ринго спря да мъчи празния револвер и се втренчи изненадано в мен.

— Тия играчки не стават за нищо, ако не им сложиш патрони — обясних му, после измъкнах ножа от ръката на Маркъс и се върнах да прибера пистолета, който Шери вече не се опитваше да стигне.

Сега Шери лежеше по гръб. Очите му бяха затворени.

Изглеждаше мъртъв и с толкова много куршуми в тялото най-вероятно беше.

С надеждата да не е издъхнал, коленичих до него с лице към Ринго и леко повдигнах главата му от пода.

— Шери — казах остро. — Шери.

Той не реагира. Дори клепачите му не трепнаха. Повдигнах с пръсти главата му и съвсем леко я помръднах.

— Ринго ли уби Кавалов? — попитах мъртвия или умиращ мъж.

Дори да не знаех, че Ринго ме наблюдава, можех да усетя погледа му върху мен.

— Той ли беше, Шери? — изкрещях в застиналото лице.

Мъртвият или умиращ мъж не мръдна.

Незабелязано поклатих с пръсти мъртвата или умираща глава, все едно, че кима. Два пъти.

После я отпуснах назад и внимателно я положих на пода.

— Е — изправих се и застанах срещу Ринго, — най-после те спипах.

И досега не мога да реша дали щях да застана на свидетелската скамейка да се закълна, че Шери е бил жив, когато е кимнал и е кимнал сам, ако това бе необходимо, за да осъдят Ринго.

Не обичам лъжесвидетелстването, но знаех, че Ринго е убиецът, и го измамих.

Слава Богу, не се наложи да решавам.

Ринго повярва, че Шери е кимнал и когато Маркъс разкри играта, за зетя на Кавалов не остана нищо друго, освен да си опита късмета в съда.

Маркъс ни разказа историята, без да го подканяме. Ринго беше убил любимия му capitaine. Лесно го убедихме, че правосъдието ще отмъсти вместо него.

След като Маркъс проговори, Ринго направо гореше от желание да приказва.

Той остана в болница до деня преди началото на съдебния процес срещу него. Ножът на Маркъс бе парализирал единия му крак, иначе бързо се възстанови от раната.

Маркъс имаше от Ринго три куршума в тялото си. Лекарите измъкнаха двата от тях, но не посмяха да пипнат третия. Пък и той изглежда не му пречеше. Когато го откараха на север в „Сан Куентин“, за да излежи своята присъда за участието си в убийството на Кавалов, беше напълно здрав.