Дашиъл Хамет: Стъкленият ключ

Медвиг се засмя и като вдигна глава, каза:

— Стига да издържиш.

Нед Бомонт смъкна надолу ъгълчетата на устата си, краищата на мустачките му ги последваха.

— Аз мога да издържа на всичко, на което трябва да се издържи — отвърна той, крачейки към вратата.

Ръката му беше вече на бравата, когато Медвиг изрече сериозно:

— Не се съмнявам, че можеш, Нед.

Нед Бомонт се обърна и попита раздразнено:

— Какво мога?

Медвиг отмести погледа си към прозореца.

— Можеш да издържиш на всичко — каза той.

Нед Бомонт се взря изпитателно в извърнатото лице на Медвиг. Русокосият се размърда неловко и пак запремята монети в джобовете си. Нед Бомонт го изгледа озадачено и попита с крайно учуден тон:

— Кой? Аз ли?

Медвиг се изчерви, повдигна се от масата и направи крачка към Нед Бомонт.

— Върви по дяволите — каза той.

Нед Бомонт се засмя.

Медвиг се ухили стеснително и обърса лицето си с кърпичка със зелена обшивка.

— Защо не идваш вкъщи? — попита той. — Мама казваше снощи, че не те е виждала от един месец.

— Някоя вечер през седмицата може да намина.

— Непременно Нали знаеш колко те обича мама. Ела на вечеря. — Медвиг прибра кърпичката си.

Нед Бомонт тръгна пак към вратата, но този път бавно, като следеше русокосия с крайчетата на очите си. И пак с ръка върху бравата запита:

— Затова ли искаше да ме видиш?

Медвиг се намръщи.

— Да, тоест… — Той се прокашля. — Ъ-ъ-ъ… а-а… има и нещо друго. — Изведнъж стеснителността му изчезна; явно придоби спокойствие и самообладание. — Ти разбираш тия работи по-добре от мен. В четвъртък е рожденият ден на мис Хенри. Какво трябва да й подаря според теб?

Нед Бомонт дръпна ръката си от бравата. Когато застана отново пред Медвиг, очите му загубиха смутеното си изражение. Той изпусна дим от пурата си и попита:

— Устройват нещо по случай рождения ден ли?

— Да.

— Ти поканен ли си?

Медвиг поклати глава.

— Но утре отивам там на вечеря.

Нед Бомонт погледна най-напред пурата си, после — отново лицето на Медвиг и запита:

— Искаш да подкрепиш сенатора ли, Пол?

— Мисля, че ще го подкрепим.

Когато Нед Бомонт зададе следващия си въпрос, неговата усмивка беше кротка като гласа му.

— Защо?

Медвиг се усмихна.

— Защото с наша подкрепа той ще победи Роун в изборите и после с негова помощ ще можем да диктуваме списъка на кандидатите, все едно, че никой не се състезава с нас.

Нед Бомонт пъхна пурата в устата си и попита все тъй кротко:

— Без теб… — той наблегна на местоимението — … без твоята подкрепа ще може ли този път сенаторът да надвие?

Медвиг беше спокойно уверен:

— Няма никакви изгледи.

След кратка пауза Нед Бомонт попита:

— А той знае ли това?

— Би трябвало да го знае по-добре от всеки друг. Пък и дори да не го знае… Но какво ти става, дявол да го вземе?

Нед Бомонт се усмихна иронично.

— Ако не знаеше — подхвърли той, — щеше ли да отидеш там на вечеря утре?

Медвиг повтори въпроса си намръщено:

— Какво ти става, дявол да го вземе?

Нед Бомонт извади пурата от устата си. Зъбите му бяха разръфали крайчеца й.

— Нищо ми няма — отговори той. Изведнъж придаде на лицето си замислено изражение. — Не смяташ ли, че и другите кандидати ще имат нужда от неговата подкрепа?

— Подкрепата никога не е излишна — отвърна Медвиг небрежно, — но и без неговата помощ ще успеем да задържим фронта.

— Обеща ли му нещо?

Медвиг сви устни.

— Всичко е вече уредено.

Нед Бомонт наведе глава и погледна изпод вежди русокосия. Лицето му бе пребледняло.

— Зарежи го, Пол — произнесе той с приглушен, дрезгав глас. — Остави го да се удави.

Медвиг сложи пестници на хълбоците си и възкликна тихо, сякаш не вярваше на ушите си:

— Какви ги дрънкаш!

Нед Бомонт заобиколи Медвиг и с треперещи тънки пръсти смачка горящия край на пурата си в кования меден пепелник на масата.

Медвиг гледаше вторачено гърба на по-младия, докато той се изправи и се обърна. Тогава русокосият му се усмихна едновременно с нежност и раздразнение.

— Какво ти става, Нед? — възнегодува той. — Ту си нормален, ту без никаква причина те прихващат дяволите. Да пукна, ако мога да те разбера!

Нед Бомонт направи гримаса на отвращение.

— Добре, да оставим това — каза той, но веднага нападна отново със скептичен въпрос: — Мислиш ли, че ще играе по свирката ти, след като го преизберат?

Медвиг не се безпокоеше.

— Ще се справя с него.

— Може би, но не забравяй, че той никога в живота си не е губил.