Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Вероятно си знаела. — Внезапно разбра, че тя е изпитвала същата неувереност в неговите чувства, както и той в нейните. Обгърна я още по-здраво в ръцете си.

— А ти щеше ли да знаеш какво чувствам, ако не бях ти казала?

— Не. Имах нужда от думите. Знаеш кои имам предвид — промълви той — онези, които захвърли в лицето ми в големия салон.

— О? Че си най-глупавият мъж в Англия ли? — Усмихна се и плъзна ръце по врата му. — Обичам те, Тейър Бек Сейтън! Обичам те, господарю мой, съпруже мой, живот мой… — Реши, че сигурно ще повтаря тези думи доста честичко, щом караха красивите му очи да потъмняват и да добиват израз, който разпалваше самата нея по-силно от всякакъв огън.

— И аз те обичам — прошепна той, като обхвана нежно лицето й с две ръце и покри устата й със своята.

Измина доста време, преди Гита да е в състояние да продума. Чувствата я задушаваха. Тази нежна целувка напълно й доказа истинността на неговото признание. Реши, че този прекрасен момент напълно си заслужава всеки миг на съмнение, страх и отчаяние, които бе изстрадала досега. Сгушена в ръцете му, с глава върху силните му гърди, тя се вслушваше в равномерния ритъм на сърцето му и знаеше, че никога не се е чувствала по-доволна.

— Кога разбра? — Любопитството се прокрадна през усещането й за тихо задоволство и тя не се стърпя да го попита.

— Мисля, че разбрах съдбата си в момента, в който те видях.

— Но кога разбра, че ме обичаш? — настоя тя и се отдръпна леко, за да го наблюдава по-добре.

— Когато Пикни те отвлече. Полудях. Не можех да правя дори това, в което съм бил най-добър цял живот — да се бия с враговете си. Никога не съм бил по-изплашен. Е, и преди това знаех, че си жизнено важна за мен, но упорито отказвах да разбера защо. — Целуна я бързо по челото. — След това непрекъснато обмислях дали и кога да ти го кажа. Когато ми роди нашия син… — Той се смръщи, понадигна глава и огледа стаята. — Но къде е Еверард?

— При жените в другото крило. Ще го видиш скоро. Сега е време само за нас. Отделям му предостатъчно внимание всеки божи ден.

— Да. — Отпусна се назад. — Докато бях далеч, съм забравил от колко много грижи има нужда едно дете. Имало е моменти, когато те ревнувах от него. Кажи, скъпа моя, кога разбра, че ме обичаш?

— От самото начало знаех, че си подходящият мъж за мен.

— Подходящ ли?

— Да, именно. Когато те представиха като този Сейтън, за когото трябва да се омъжа, изпитах чувството, че всичко е така, както трябва да бъде.

— И нямаше такова усещане за Уйлиям и Робърт?

— Не. Що се отнася до Уйлиям, аз го приех. Беше хубав и приятен. Робърт… Боя се, че бях разочарована, защото единственото силно чувство, което изпитвах към него, бе желанието да му се надсмивам, както правеха всички останали. — Той се засмя тихичко и тя се усмихна леко в отговор. — Но по отношение на тебе — никакви съмнения, никакви угризения, никакви колебания. Кога разбрах, че те обичам ли? Ами когато те раниха при първото ни пътуване насам. Дотогава много пъти се бях питала какви са чувствата ми, но едва тогава се уверих. И започнах да се чудя как да те накарам да ми вярваш и да изпитваш поне нещичко към мен. — Настани се още по-удобно в прегръдките му, като се смееше съблазнително. — Искам да кажа и други чувства, освен страстта. С нея нямах никакъв проблем.

— Може би и двамата сме се опитвали прекалено настойчиво да не преувеличаваме значението на тази страст.

— Започвам да мисля — прошепна той, захапвайки меката възглавничка под ухото й, — че е трябвало да се отнесем към този лудешки, необуздан глад, който изпитвахме един към друг, с по-голямо внимание.

— Ммммм. — Затвори очи, наслаждавайки се на топлината, която желанието разливаше по вените й, докато той покриваше шията й с нежни, топли целувки. Плъзна ръката си по крака му, поглади внимателно с върха на пръстите си краищата на новия му белег и се смръщи леко. — Тейър? Това нараняване ще увеличи ли опасността за живота ти, когато пак отидеш да се биеш?

— Това нараняване най-вероятно ще ми позволи да избягна нови битки за в бъдеще. — Претърколи се така, че тя остана под него, и я целуна по носа.

Макар че беше изключително доволна от това, което чу, тя се учуди дали не е глупаво да се чувства така. Тейър беше войн. Скоро щеше да се почувства угнетен, че не може повече да взема участие в битки. Можеше да изпита неудовлетворение от бъдещето си като земевладелец.

— Но би могъл да се биеш добре, ако ти се прииска пак, нали? Ако изкушението те овладее отново?