Линда Хауърд - Диамантеният залив

Рейчъл дочу звука от приближаваща кола и бързо стана на крака. Това трябваше да е Хъни и въпреки че обичайно Джо не беше толкова враждебен към жените, както към мъжете, след необикновените събития тази нощ, възможно беше да е наострен и да си го изкара на ветеринарката. Рейчъл отключи входната врата, отвори я и излезе на верандата. Не виждаше Джо, но изпод олеандровия храст прозвуча нисък лай. Тя тихичко му заговори, когато колата на Хъни зави по автомобилната алея.

Хъни излезе и извади от задната седалка две пазарски чанти, които хвана през гърдите си и закрачи през двора.

— Благодаря, че ме изчака — ясно рече тя. — Леля Одри иска да погледнеш този десен за магазина си.

— Влизай — покани я Рейчъл и отвори мрежестата врата. Джо отново изръмжа, докато Хъни изкачваше стъпалата, ала остана под олеандъра.

Хъни остави двете пазарски чанти на пода и се загледа в Рейчъл, която заключи входната врата отново.

— Какво става? — попита тя и поглади с луничавите си ръце бедрата си. — Защо трябваше да маскирам чантата си като десени за юрган?

— Влизай — каза Рейчъл и я поведе към спалнята. Непознатият все още не мърдаше, с изключение на равномерното движение на гърдите му, докато дишаше. — Прострелян е — обясни тя и коленичи до него.

Кръвта се дръпна от лицето на Хъни и луничките й се откроиха по носа и бузите й.

— Господи, какво става тук? Кой е той? Обади ли се на шерифа? Кой го простреля?

— Не знам е отговорът ми на три от въпросите ти — напрегнато отвърна Рейчъл, без да поглежда Хъни. Тя бе вперила поглед в лицето на мъжа с надеждата той да отвори очи и да отговори на въпросите на Хъни. — И нямам намерение да се обаждам на шерифа.

— Какво искаш да кажеш с това „нямам намерение да се обаждам“? — Хъни едва ли не извика, внезапно изгубила обичайното си спокойствие поради гледката на гол мъж на пода в спалнята на Рейчъл. — Ти ли го простреля?

— Разбира се, че не съм аз. Водата го изхвърли на брега.

— Още една причина да се обадиш на шерифа.

— Не мога! — Рейчъл вдигна глава с яростен, но някак странно спокоен поглед. — Не мога да рискувам живота му по този начин.

— Да не си изгубила здравия си разум? Той има нужда от лекар, а шерифът трябва да разследва защо е бил прострелян. Може да е избягал престъпник или наркопласьор. Всичко може да е!

— Знам — Рейчъл си пое дълбоко въздух. — Ала в състоянието, в което се намира, едва ли поемам толкова голям риск. Мъжът е напълно безпомощен. И ако нещата са на живот и смърт… Той няма никакъв шанс в болницата, където могат да се доберат до него.

Хъни сложи ръка на главата й.

— Не разбирам за какво говориш — уморено рече тя. — Какво искаш да кажеш с това „на живот и смърт“? И защо мислиш, че някой ще се опита да се добере до него? За да довърши започнатото ли?

— Да.

— Тогава това е работа на шерифа.

— Чуй ме — каза настоятелно Рейчъл. — Когато бях репортер, видях някои… Някои странни неща. Една нощ присъствах, когато намериха някакво тяло. Мъжът беше прострелян в тила. Шерифът направи доклада си, отнесоха тялото за идентифициране, но когато докладът, състоящ се от един параграф, се появи във вестника два дни по-късно, в него пишеше, че човекът бил умрял от естествена смърт. В известен смисъл, предполагам, че е естествено да умреш от куршум в мозъка, ала това ме заинтригува и се поразрових малко повече и потърсих архива. Но той беше изчезнал. В следствената служба нямаше досие на прострелян в главата мъж. Най-после прозрях, че трябва да спра да ровя и че някои хора в правителството се бяха погрижили за случая и искаха да го заличат.

— В това няма никакъв смисъл — измърмори Хъни.

— Мъжът беше агент!

— Какъв агент? От Агенцията за борба с наркотиците ли? От ФБР? Какъв?

— На прав път си, ама помисли още.

— Шпионин? Да не искаш да кажеш, че е бил шпионин?

— Той беше агент. Не знам на чия страна, ала цялата работа беше потулена и заличена. След това започвах да забелязвам други неща, които не бяха точно това, което изглеждаха. Видяла съм достатъчно много, за да приема, че този мъж ще е в безопасност, ако го предам на властите!

— Да не мислиш, че е агент? — Хъни впери поглед в него и ококори кафявите си очи.

Рейчъл направи усилие, за да отговори спокойно:

— Мисля, че има вероятност и освен това мисля, че ще рискуваме живота му, ако го предадем на шерифа. Тогава случаят ще получи гласност и онзи, който го търси, ще може да го намери.

— Може да е наркопласьор. Може би рискуваш живота си, като го защитаваш.