Линда Хауърд - Ласката на огъня

Щом наближи банката, Рейф извади ключа от сейфа и впи поглед в него. Цели четири години го беше пазил в ботуша си. Надяваше се, че го вижда за последен път.

С ключа и името, записано в банковия архив, веднага получи пакетчето. Не разви мушамата в банката, а я пъхна под палтото си и бързо закрачи към хотела.

Почука на вратата на Атуотър, минавайки покрай нея. Тя начаса се отвори и съдията го придружи до неговата стая. Ани стоеше напрегнато до леглото, лицето й бе бяло като платно. Щом го видя, се поуспокои и се хвърли в прегръдките му.

— Имаше ли някакви проблеми? — попита Атуотър.

— Никакви — отвърна Рейф, измъкна пакетчето изпод палтото си и го подаде на съдията.

Атуотър седна на леглото и внимателно разгърна мушамата. Купчината листове беше дебела няколко сантиметра и мина доста време, докато я прегледа. Рейф чакаше спокойно, прегърнал Ани. Съдията отделяше по-голямата част от документите настрана, но някои листове задържа, за да ги прегледа повторно. Когато привърши, погледна към Рейф и подсвирна:

— Синко, изобщо не ми е ясно, защо наградата за главата ти не е десет пъти по-висока. Би трябвало да си най-търсеният мъж на земята. С тези документи можеш да събориш цяла империя.

Рейф го изгледа цинично и отвърна:

— Ако наградата беше по-висока, любопитството на прекалено много хора щеше да бъде привлечено. Някои щяха да започнат да задават въпроси, както вие попитахте толкова важна клечка ли е Тенч.

— И отговорът щеше да бъде, че не е. Той е бил просто един прекрасен младеж. Да, и моето любопитство се пробуди — Атуотър отново погледна към документите. — Този кучи син предаде страната, той е причина за смъртта на хиляди невинни хора от двата лагера. И бесилка ще му е малко. — Този път съдията не си направи труда да се извини на Ани, че псува.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

Атуотър се почеса по главата.

— Не знам точно. Аз съм човек на закона, не съм политик, а имам усещането, че някой политик трябва да се заеме с тая работа, проклети да са подлизурските им души. Извинете ме, госпожо. Не познавам никой човек, разполагащ с достатъчно власт, за да се справи със случая. Доколкото разбирам, някои от онези мръсници във Вашингтон, извинете ме, госпожо, сигурно прибират част от парите, които е натрупал Вандербилт. Ако използваме документите преди обвинението в убийство да бъде отменено, богаташът сигурно няма да упражни влиянието си, за да го премахне. Ще се радва да увиснеш заедно с него на бесилото. Първо трябва да издействаме отмяна на обвинението в убийство.

— Съществуването на тези документи няма ли да помогне Рейф да бъде оправдан? — отчаяно попита Ани. — Вие ни повярвахте — защо да не ни повярват и съдебните заседатели?

— Не съм сигурен. От това, което чух, стигнах до извода, че доста неща сочат срещу него. Видели са го да напуска стаята на Тилман, който непосредствено след това бил открит мъртъв. Някои хора ще си помислят, че Рейф е убил Тилман заради документите и парите и че дори може би е искал да шантажира Вандербилт. Един хитър адвокат така може да извърти нещата, че и сам няма да можеш да се познаеш.

Ани не бе мислила за това, но й се стори прекалено рисковано Рейф да се яви в съда. Атуотър все още размишляваше.

— Не познавам нито един политик — повтаряше той. — Никога не съм го искал.

Ани взе някои от документите и започна да чете. Разтрепери се, защото съзнаваше, че държи историята в ръцете си. След като прегледа архива, в главата й се оформи образът на човека, който го бе написал. В северните вестници Джеферсън Дейвис бе обрисуван като презряна личност, но фактите от биографията му преди избухването на войната сочеха противното. Той завършил военната академия в Уест Пойнт, след което се оженил за дъщерята на Закари Тейлър. Бил сенатор и секретар по военните въпроси при президента Пиърс. Говореше се, че притежавал изключителен интелект и невероятна честност, макар че архивът разкриваше други неща.

— Къде се намира г-н Дейвис в момента? — попита тя, без да се усети. Въпросът сам се изплъзна от устните й.

Рейф озадачено я погледна. Последното, което чу за бившия президент на Конфедерацията, беше, че е освободен от затвора и е заминал за Европа.

Атуотър стисна устни.

— Чакайте да си помисля малко! Май чух, че се е установил в Мемфис и работел в някаква застрахователна компания.

Ани погледна към Рейф и каза:

— Ти познаваш г-н Дейвис. Той е политик.

— От губещата страна — хапливо отбеляза мъжът й.