Линда Хауърд - Ласката на огъня

Рейф развърза въжето, което придържаше одеялото към талията й, и тя усети как спасителното прикритие бавно се смъква надолу. Стисна зъби и не помръдна. Колкото по-бързо й вържеше ръцете, толкова по-скоро щеше да легне и да се завие. Унижението ще свърши по-бързо, ако не протестира.

Рейф разви ръкавите на ризата и покри китките й с маншетите, за да предпази нежната кожа от триене в грубото въже. Тя стоеше напълно неподвижна, с широко отворени очи, вперени в празното пространство. Мъжът доближи ръцете й, омота въжето около китките и сръчно го завърза по средата. Опита здравината на възела и хлабавината на въжето около китките, преди да пусне ръцете й. Тя машинално опъна китките си настрани, за да се увери, че наистина е вързана. Въжето бе плътно прилепнало, без да е впито, а възелът бе здрав.

Рейф чевръсто изу ботушите си, разкопча кобура, опъна одеялата и каза:

— Лягай!

Ани тромаво коленичи — вързаните ръце й пречеха — и някак си успя да легне на дясната си страна. С ужас усети, че докато се е мъчела да се намести върху постелята, ризата й се е вдигнала нагоре, трескаво се опита да я смъкне, ала не можа. Усети как голият й задник настръхва от студения въздух. О, Боже, наистина съм гола! Тя понечи да се надигне, за да се увери напълно в позора си, ала в този момент Рейф се отпусна до нея и метна одеялото отгоре. Силното му тяло се притисна към гърба й, а ръката му обхвана талията й.

— Знам, че не ти е удобно — прошепна дрезгавият му глас в ухото й. — Ако искаш легни по гръб — може би ще се чувстваш по-добре.

— И така ми е добре — промълви тя, а очите й се мъчеха да прогледнат в мрака. Ръцете й вече я боляха, макар че Рейф бе направил всичко възможно, за да облекчи положението й.

Мъжът вдъхна дълбоко свежия аромат на косата и кожата й и усети как мрачното му настроение се изпарява. Привлече я към себе си и пъхна дясната си ръка под главата й. Чувстваше мекотата на женското тяло, закръглеността на малкия й задник. Дали бе усетила, че ризата се бе плъзнала нагоре, докато лягаше, и той бе мярнал белотата на бедрата й. Членът му бе болезнено твърд, ала това бе най-приятната болка.

След около пет минути тя започна да се върти, за да раздвижи схванатите си рамене. Рейф я прихвана и полека я обърна на гръб.

— Казах ти, че така ще ти е по-удобно, ама нали си инат…

Тя пое дълбоко дъх и се отпусна.

— Благодаря ти, че не ме завърза снощи — прошепна тя. — Нямах представа какво значи това — Колко странно, всъщност той бе проявил милосърдие, като я накара да се съблече.

— Откъде ли пък ще имаш представа?

— Но ти имаш.

— Неведнъж са ме държали вързан, пък и аз съм омотавал въжета около доста хора през войната

— За Севера или за Юга си се сражавал? — Южняшкият му акцент бе достатъчно красноречив, но войната бе разделила много семейства, дори цели градове, така че нищо не можеше да се каже със сигурност.

— За Юга, за Вирджиния. Там беше домът ми.

— В кои войски си служил?

— В кавалерията. — Това горе-долу отговаряше на истината, макар че легендарната бойна група на Мозби бе участвала в какви ли не операции. Обкръжи ги огромен брой съюзнически войски, изпратени да ги унищожат, успяха да отблъснат част от тях, други взеха в плен. Съюзническата армия отстъпи. Мозби измъкна хората си от капана.

Рейф се вслуша в равномерното й дишане, Ани скоро щеше да заспи. Устните й прошепнаха „Лека нощ“.

Коремът му пулсираше от желание, идеше му да псува раните си и проклетия случай, който го бе срещнал с нея. Представи си как тя му пожелава „Лека нощ“, сладостно отмаляла след любов. Всяка нейна дума, всяко нейно движение възбуждаха страстен копнеж у него. Истинско чудо щеше да бъде, ако се въздържеше още няколко дни. Непрекъснато си представяше как прави любов с нея.

— Целуни ме за лека нощ — прошепна Рейф с подрезгавял от желание глас и усети как мускулите й се стягат.

— Не бива да го правим.

— Една целувка е нищо, скъпа, в сравнение с огромното ми желание да те съблека гола.

Ани потръпна от грубия му тон. Усети, че той също е напрегнат, ала по друга причина. Тялото му излъчваше горещи вълни, които я обливаха цялата, ала това не бе топлината на треската. Изведнъж тя реши, че Рейф е искрен, макар че й беше трудно да повярва на мъж, който я бе отвлякъл.

— Само една целувка ли искаш?

— Не, по дяволите, искам много повече! — сопна се той. — Но ще мина и с една целувка, щом не щеш да ме пуснеш между краката си!

Тя застина като ударена от гръм.