Линда Хауърд - Ласката на огъня

— Окъпи се първо ти — предложи му тя. — Аз ще постоя отвън.

— Няма да излизаш от колибата — рязко отвърна Рейф, а погледът му се заби като свредел в нея. — Ще стоиш тук, за да те наблюдавам. Седни с гръб към мен, ако не искаш да гледаш.

Непоколебимостта му я наскърби, ала Ани добре знаеше, че не може да се бори с недоверчивостта му, затова не се и опитваше. Безропотно седна с гръб към него и положи глава върху свитите си колене, точно както бе седяла и вън, на полянката. Чу го как се съблича и започва да се полива. След около пет минути той започна да се облича и гласът му наруши мълчанието:

— Обух си панталона, така че можеш да се обърнеш.

Ани се изправи на крака и го погледна. Беше гол от кръста нагоре, а една чиста риза бе просната на одеялото. Тя се опита да свали погледа си от косматите му гърди — беше виждала толкова много разсъблечени мъже, които не й бяха направили никакво впечатление, а сега при вида на тези яки мускули сърцето й се разхлопа неудържимо. Все пак това беше само една широка космата мъжка гръд и нищо повече. Изведнъж я прониза споменът за изминалата нощ, когато тялото на Рейф, притиснато към нейното, й се бе сторило твърдо като скала.

— Я ми дръж огледалото да се обръсна — прекъсна мислите й той и Ани чак сега забеляза, че е приготвил бръснач и огледалце.

Тя се приближи и държа огледалото пред лицето му, докато той сапунисваше лицето си и предпазливо бръснеше тъмната брада, покрила лицето му. Ани го гледаше като омагьосана. Още когато се срещнаха за първи път, чертите му не се различаваха ясно под наболата четина, така че сега тя умираше от любопитство да го види гладко обръснат. Той правеше смешни гримаси, които й напомниха за баща й, и лека усмивка заигра на устните й. Усети известно успокоение, когато откри макар и незначителна прилика между любимия си баща и този опасен главорез, в чиито ръце бе попаднала.

Щом лицето му се откри, дъхът секна в гърдите й и тя бързо извърна глава, за да скрие реакцията си. Противно на очакванията й, брадата бе придавала известна мекота на чертите му. Гладко избръснат, той приличаше още повече на хищник — светлите му очи блестяха студени като лед изпод гъстите черни вежди. Носът му бе прав и тънък, устните — стиснати на черта с по една бръчка като скоба в ъглите. Челюстта му бе яка като гранит, брадичката — гордо вирната напред, с едва загатната трапчинка. Това беше лице без нищо човешко в него, студено и невъзмутимо — лицето на мъж, видял и причинил толкова много смърт, че вече нищо не е в състояние да го трогне. В краткия миг, преди да се извърне, тя забеляза в ъгълчетата на устните му горчивина, която се бе отпечатала така дълбоко, че едва ли някога щеше да бъде изтрита. Горчилката, натрупана у този мъж, бе толкова голяма, че й причини болка. През какво ли бе минал този човек, та изглеждаше напълно обезверен, не вярваше никому и единствената му ценност бе животът — а дори и това не бе сигурно.

И все пак бе просто човек като всички, колкото и опасен да беше. Беше уморен и болен и макар че на няколко пъти я уплаши до смърт, не само че не бе я докоснал с пръст, но и се грижеше за сигурността и удобството й, доколкото можеше. Тя не забравяше, че я е затворил в тая колиба за собствена изгода и няма да спечели нищо, ако я нарани, ала все пак той съвсем не беше толкова жесток и груб, колкото мнозина на негово място биха били. Рейф беше казал и направил много неща, които я хвърляха в ужас, ала жестокостта му не бе самоцелна — за всичките му постъпки съществуваше разумно обяснение. Тя усети, че започва да му вярва: след като оздравееше, той може би наистина щеше да я върне невредима в Силвър Миза. От друга страна, бе убедена, че ако избяга, Маккей няма да се спре пред нищо, за да й попречи, и като нищо може да я застреля.

— Сега е твой ред.

Ани се обърна и видя, че той е напълно облечен — дори бе препасал и кожения кобур с револвера. Мръсните му дрехи бяха струпани на пода и за нея бе извадена чиста риза.

Тя впи поглед в ризата, обзета от двоумение.

— Най-напред да се измия ли или първо да изпера дрехите?

— Ако опереш първо, ще има повече време да изсъхнат дрехите.

— Ами какво да облека, докато пера? — сухо попита тя. — Ако облека ризата, ще я намокря.

Той сви рамене.

— Е, щом искаш чисти дрехи…

Тя разбра намека и награби мръсните дрехи и калъпа сапун. Настроението й не беше особено весело, когато коленичи на брега на потока. Той се настани на около пет метра от нея с пушка, опряна на скута му. Ани с мрачна решителност се зае да пере. Водата бе ледено студена и ръцете й се вкочаниха начаса.