Линда Хауърд - Ласката на огъня

— Можеш да се обличаш — бавно произнесе Рейф. — Днес ще се опитам да ти помогна в работата.

За миг тя остана неподвижна, ала привичките й на лекар надделяха. Внимателно придържайки одеялото с едната си ръка, тя се протегна и докосна необръснатата му буза; веждите й леко се смръщиха, докато преценяваше състоянието му. Видя й се доста топъл. Ани намери пулса на китката му и притисна пръсти към него — бе доста ускорен.

— Още е много рано — рече тя. — Имаш нужда поне още от един ден пълна почивка, преди да пристъпиш дори и към лека работа.

— Лежа ли, ще ми е още по-лошо.

Презрителната нотка в гласа му я накара да настръхне. Тя изпъна рамене и го погледна строго.

— Защо ме доведе тук, за да ме командваш ли? Аз съм лекар, не ти. Прави каквото искаш, в края на краищата, ще навредиш единствено на себе си…

— Днес трябва да изведем конете на паша — прекъсна я Рейф. — Трябва да заложа и няколко капана, ако не искаш да ядеш само боб и картофи.

— Ще минем и с по-малко храна — твърдоглаво заяви Ани.

— Ние можем, ала конете — не. — Докато говореше, той клекна и измъкна дрехите си изпод одеялото. Внимателно нахлузи панталона си и го закопча.

Ани прехапа устни, но нямаше как — налагаше се да се облича пред него, по същия начин, както се беше съблякла. Тя бързо грабна полата си и като се боричкаше с одеялото, я надяна криво-ляво. Почувства се по-добре с покрити крака, но студеният въздух, щипещ раменете и ръцете й, й напомни, че все още е полугола. Водена от чувство за срам, първо облече и закопча блузата си, сетне посегна към фустата и гащите. Дрехите й бяха страшно смачкани, ала беше толкова щастлива, че са пак на гърба й, че й се дощя да извика от радост.

Той си облече ризата, но ботушите си не можа да обуе без чужда помощ. Тръгна към вратата, разтвори я широко и яркото утринно слънце нахлу в колибата. Ани премигна от светлината и се извърна настрани, докато очите й се нагодят към ярките лъчи. Проникналият студен въздух я накара да потръпне.

— Нали идва пролет, защо е толкова студено? — жално промълви тя.

— Може и да вали сняг още няколко пъти, преди зимата да погледне календара — каза той, оглеждайки небето над клонаците. То бе кристално синьо — явно времето нямаше да се затопли през идните дни. Денем температурата се покачваше, ала нощите бяха ледено студени.

Ани използва момента, докато Рейф е с гръб към нея, бързо си сложи фустата и бельото и седна да се обуе чорапите. Мъжът се обърна и впи поглед в тънките глезени под запретнатата пола.

Тя сбръчка нос при мисълта, че носи едни и същи дрехи от два дни; нуждаеше се от баня, а дрехите й от пране, както и неговите, ала не й беше ясно как ще свърши тая работа. Можеше да стопли вода, за да се измият, но не можеше да си представи как седят увити в одеяла и чакат дрехите им да изсъхнат. Все пак трябваше да намери някакъв изход — баща й винаги бе твърдял, че чистотата е също толкова важна за оздравяването на болния, както и медицинските познания на лекаря, и че хората възвръщат здравето си по-бързо, когато около тях е чисто.

— Трябваше да ми кажеш да взема лампата — каза тя и разпери ръце. — Тогава нямаше да има нужда да отваряме вратата и да мръзнем.

— Имам свещи в дисагите, обаче е по-добре да ги пазим, защото ако времето се влоши, няма да можем да отваряме вратата.

Тя се примъкна до огъня и разтри ръцете си, за да ги стопли, сетне прокара пръсти през косата си и я вдигна на кок. Сложи вода за кафе и започна да приготвя закуска, когато Рейф седна на одеялото.

— Гладен ли си?

— Немного.

— Възвърне ли ти се апетитът, значи си се оправил.

Наблюдаваше я как пържи бекон и забърква тесто за палачинки. Вършеше всичко с бързи, пестеливи движения, в които прозираше вродена грациозност — това му се нравеше. Отново е прибрала косата си на кок, с раздразнение помисли той. Искаше му се косата й да е разпусната, ала дългата коса лесно може да се подпали. Трябваше да почака до вечерта, за да усети копринените кичури между пръстите си. Дано довечера не е толкова уплашена, пожела си Рейф. Не я обвиняваше. Би трябвало да й хлопа дъската, за да не я е страх при подобни обстоятелства.

— Дрехите ни се нуждаят от пране — сухо каза тя, без да го гледа. Беше заета да сипва тесто в нагорещената мазнина. — Трябва и да се окъпем. Не знам точно как ще стане, но е необходимо. Не желая да стоя мръсна.

Имаше доста случаи, в които е бил доста по-мръсен от сега, а и жените имаха различни представи за тия неща.