Хари Харисън - Стоманения плъх

Преди отново да вдигна бирата си, от факса започнаха да се появяват първите листа. Най-горният се отнасяше за най-ново време — ставаше дума за събития отпреди десет години. Не особено интересна история, случила се в някой си град Декалог, намиращ се от другата страна на планетата. В някакъв долнопробен бар полицията заловила възрастен гражданин, който твърдял, че е Офицера. Оказало се обаче, че става дума за старческо изкуфяване и заподозреният бил върнат в старческия дом, откъдето бил излязъл на разходка. Взех следващия материал.

Към сутринта се уморих и си подремнах на картотечния шкаф, който при заповед се превръщаше в легло. На сивкавата светлина на зората с помощта на голямо черно кафе най-после подредих и последния лист във фигурата, която се беше оформила върху пода. Обливаше го розова слънчева светлина. Изключих осветлението и почуках с писалката по зъбите си, докато проучвах фигурата.

Интересно. Престъпник, който донася за собствените си престъпления. Който оставя малка рисунка на офицер, след като изчезне с плячката си. Проста рисунка — съвсем лесна за прекопиране. Това и направих. Взех я в ръката си и започнах да й се възхищавам.

Първият офицер бил намерен преди шейсет и осем години в празния монетен автомат в някакъв автоматизиран магазин за алкохол. Ако Офицера беше започнал кариерата си на престъпник като юноша, това означаваше, че сега трябва да е около осемдесетгодишен. Спокойна възраст, тъй като продължителността на живот вече бе стигнала до век и половина. Но какво се беше случило с него, че да обясни продължителното му мълчание? Откакто оставил последната си рисунка, бяха изминали над петнайсет години. Изброих възможностите на пръстите си.

Номер едно — възможност, която винаги трябва да се има предвид, е да са го убили. В такъв случай не мога да направя нищо, така че нека забравим за това.

Две — може да е напуснал планетата и да води живот на престъпник сред звездите. Ако е така, нека забравим за това, както и при номер едно.

Три — пенсионирал се е, за да харчи нечестно спечеленото си богатство.

Четири — може да е сменил професията си и да е заличил дирите си.

Самодоволно се отпуснах назад и отпих от кафето си. Щом възможностите бяха три-четири, имах шанс да го открия. Сигурно преди годините на мълчание беше водил активен живот. Погледнах списъка с уважение. Кражби на самолет, коли, пари, банки. И още много други. Всичките му престъпления се изразяваха в преместването на пари от чужди джобове в неговите собствени. Или на вещи, които можеха бързо да се продадат с подправена идентичност за още повече пари. И никога не го бяха залавяли, това бе най-важната част от въпроса. Той беше човекът, който можеше да стане мой съветник, мой наставник, мой университет по престъпност — който един ден щеше да ми издаде диплома за лошотия, а тя най-после щеше да ме допусне до златната почва, към която толкова се стремях.

Но как можех да го открия, щом обединените сили на полицията в целия свят в продължение на десетилетия не бяха успели да го пипнат и с пръст? Интересен въпрос.

Толкова интересен, че не можех да открия отговора. Реших известно време да оставя подсъзнанието си да работи по този проблем, така че отдръпнах встрани някои от синапсите и го оставих да се плъзне надолу в малкия ми мозък. Улицата навън започваше да се пълни с купувачи и аз си помислих, че това не е лоша идея. Цялата храна, с която разполагах, беше или замразена, или пакетирана, а след гадните затворнически манджи изпитвах желание за неща, които хрупкат и хрускат. Отворих гримьорския си шкаф и започнах да подготвям личността си за пред обществото.

Възрастните не могат да разберат — или да си спомнят — колко е трудно да си юноша. Те забравят, че това е възрастта, намираща се по средата на пътя към пълната зрелост. Безпроблемните радости на детството са останали назад, удоволствията на зрелостта все още предстоят. Освен прилива на кръв в главата, както и на други места, когато се намесят мисли за противния пол, съществуват и истински трудности. Очаква се, че нещастният юноша трябва да се държи като възрастен, но въпреки това не притежава нито една от привилегиите на това високо положение. От своя страна, аз бях избегнал досадната тирания на юношеството, като изцяло го бях прескочил. Когато не се размотавах в училище или не разменях лъжи с представителите на своята възрастова група, аз се превръщах във възрастен. Тъй като бях далеч по-интелигентен от повечето от тях, или поне си мислех, че е така — тоест, от възрастните — трябваше само да придобия и съответния физически облик.