Хари Харисън - Свят на смъртта I

Джейсън понечи да й обясни, но се отказа:

— За това по-късно. Много по-късно. Сега трябва да открием някаква следа. Възможно ли е да съществуват ленти… или дори печатни материали, които да не са картотекирани чрез тази машина?

— Едва ли, но можем да попитаме Поли. Той живее някъде тук и отговаря за библиотеката. Картотекира нови книги и се грижи за апаратурата.

Единствената врата, която водеше към вътрешността на сградата, бе заключена и колкото и силно да хлопаха по нея, не успяха да вдигнат библиотекаря.

— Това няма как да не му подейства, ако е жив — каза Джейсън и натисна аварийния бутон на командното табло. Получи се желаният ефект. След пет минути вратата се отвори и Поли се измъкна навън.

На Пиръс смъртта обикновено настъпваше бързо. Раните изтощаваха човека, а неуморните сили на унищожението непременно го довършваха. Поли бе изключение от това правило. Още от самото начало незнайният му нападател се бе справил доста добре със задачата си. По-голямата част от долната половина на лицето му липсваше. Лявата му ръка бе изкривена и негодна за нищо. Заради пораженията по тялото и краката си той се придвижваше едва-едва с препъване.

Все пак едната му ръка бе все още здрава и зрението му — незасегнато. Значи можеше да работи поне в библиотеката и по този начин да отмени някой пълноценен човек. Никой не помнеше колко време влачеше изкорубеното си, немощно тяло из сградата. Той бе оживял напук на болката, която изпълваше зачервените му, влажни очи. И беше остарял повече от всички останали пирийци, които Джейсън бе виждал. А сега се доближи със залитане към алармения звънец, който го бе извикал, и го изключи.

Джейсън взе да обяснява, но старецът не му обърна внимание. Едва когато изрови от дрехите си слухово апаратче, Джейсън разбра, че библиотекарят е и глух. Той му обясни отново какво търси. Поли кимна и написа отговора си с печатни букви върху една плочка.

Има много стари книги — долу в хранилището.

По-голямата част от сградата се заемаше от роботизирана техника за картотекиране и сортиране. Следвайки бавно осакатения библиотекар, те преминаха покрай апаратурата и стигнаха до една залостена врата в дъното. Той вдигна пръст към нея. Докато двамата се мъчеха да задвижат ръждясалите от годините лостове, Поли написа още нещо на плочката си.

С години не е отваряно, плъхове.

След като прочетоха съобщението му, пистолетите машинално се озоваха в ръцете им. Джейсън се зае с вратата сам. А двамата кореняци пирийци застанаха с лице към зейващата дупка. И толкова по-добре. Джейсън никога нямаше да се справи с това, което се изсипа отвътре.

А той изобщо не я отвори сам. Шумът, който вдигнаха пред нея, навярно бе привлякъл всички гадини от подземието на сградата. И когато Джейсън дръпна последното резе и посегна към дръжката… нещо блъсна вратата и тя се разтвори отвътре.

Все едно че се разтвориха портите на ада. Застанали рамо до рамо, Мета и Поли непрекъснато стреляха в чудовищата, които гъмжаха на прага. Джейсън отскочи встрани и оттам започна да покосява тварите, изпречили се на пътя му. Унищожителната канонада като че ли нямаше свършване.

Измина доста време, преди и последният въоръжен с нокти звяр да намери смъртта си. Но Мета и Поли още изчакваха — предоставилата им се възможност да сеят смърт ги изпълваше с радостна възбуда. На Джейсън малко му се повдигаше от мълчаливото, ожесточено нападение. От пирийците се излъчваше ожесточение. Той видя драскотина на лицето на Мета — очевидно някой от зверовете бе успял да я достигне. Тя, изглежда, не я забелязваше.

Джейсън извади апарата за първа помощ и се запъти към нея покрай купищата трупове. Сред тях нещо се размърда, но той го повали с един изстрел. След това се доближи до момичето и сложи сондата на анализатора върху драскотината. Апаратът щракна и Мета подскочи при убождането на иглата с противоотровата. Чак тогава разбра какво прави Джейсън.

— Благодаря ти. Не бях забелязала. Толкова много бяха и толкова бързо излизаха.

Поли имаше силно фенерче с батерии и по негласно споразумение се падна на Джейсън да го носи. Колкото и да бе осакатен, все пак старецът си оставаше пириец, щом трябваше да се борави с оръжие. И тримата бавно си проправяха път надолу по затрупаните с отпадъци стълби.

— Каква смрад! — изкриви лице Джейсън. — Струва ми се, че без филтрите в носа си щях да умра само от миризмата.

Нещо се хвърли срещу снопа светлина — и бе простреляно още във въздуха. Плъховете се намираха тук отдавна и негодуваха, че нарушават спокойствието им.