Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Не че си ме убедил, но ми се струва невъзможно да оборя с готов отговор твоите доводи. За момента ще се наложи да ги приемем за верни и ще действаме от такива позиции. Да видим сега какво възнамеряваш да правиш, какво все пак си в състояние да направиш?

— Първо — започна да отмята на пръсти Джейсън, — необходимо ми е добре защитено място, където да живея и да работя. Тъй че вместо да хвърлям цялата си енергия единствено в борбата за оцеляване, да мога да се посветя малко и на разработката на този замисъл. Второ — искам някой да ми помага и същевременно да ми служи като телохранител. И моля те, нека е с малко по-широк кръг от интереси, отколкото сегашния ми копой. Бих предложил Мета като най-подходяща за тази работа.

— Мета? — изненада се Кърк. — Та тя е пилот-астронавт и оператор на предпазния филтър, каква полза би имало от нея в един такъв план?

— Възможно най-голяма. Тя има опит на други светове и може да вижда нещата от различен ъгъл — поне в известна степен. И тя трябва да знае за тази планета толкова, колкото и всеки друг образован възрастен човек, и може да отговаря на въпросите ми — усмихна се Джейсън. — Бих допълнил още и че е едно привлекателно момиче, с което ми е много приятно.

— Чудех се дали ще намериш начин да споменеш последната причина — изсумтя Кърк. — Останалите все пак са основателни и няма да ти противореча. Ще й намеря заместник и ще наредя да я изпратят тук. А херметически затворени сгради наоколо колкото щеш.

След разговор с един сътрудник от външното помещение Кърк проведе още няколко и по видеофона. Незабавно последваха и съответните нареждания. Джейсън с интерес наблюдаваше всичко и накрая попита:

— Извини ме за любопитството, но ти диктатор ли си на тази планета? Щракнеш с пръсти и всички подскачат.

— Така излиза — съгласи се Кърк. — Но това е просто илюзия. На Пиръс никой не владее изцяло положението, нито пък съществува нещо подобно на демократична система. Все пак цялото ни население е колкото една армейска дивизия. Всеки си върши работата, за която е най-подготвен. Различните дейности са разделени по отдели, ръководени от най-подготвения. Аз отговарям за „Координиране и снабдяване“, който е в една от най-гъвкавите категории. Ние осъществяваме връзката между отделите и се занимаваме с доставките от външния свят.

В този момент влезе Мета и се обърна към Кърк, без въобще да забелязва присъствието на Джейсън:

— Смениха ме и ме изпращат тук. Какво става? Промяна в графика за полетите ли има?

— И така може да се каже — отвърна й Кърк. — Отсега нататък те освобождавам от всичките ти досегашни задължения и те прикрепвам към нов отдел. „Разследване и проучване“. Човекът с уморения вид отсреща ти е шеф на отдела.

— Какво чувство за хумор — отбеляза Джейсън. — На Пиръс ти си единственият, който го притежава. Поздравявам те, все пак има някаква надежда за планетата.

Мета гледаше ту към единия, ту към другия.

— Не разбирам. Не мога да повярвам. Имам предвид новия отдел… за какво ни е? — нервничеше притеснена тя.

— Съжалявам — отвърна й Кърк. — Нямах намерение да ставам жесток. Въобразявах си, че ще го приемеш по-спокойно. Това, което казах, е вярно. Джейсън е в състояние… по всяка вероятност… да допринесе огромна полза за Пиръс. Ще му помогнеш ли?

Мета се владееше отново. Но и малко се сърдеше:

— Налага ли се? Това заповед ли е? Знаеш, че си имам работа. И съм уверена, че си даваш сметка колко по-важна е тя от фантасмагориите на някакъв си чужденец. Той всъщност не разбира…

— Да, заповед е — отсече Кърк и тонът му я накара да почервенее.

— Навярно бих могъл да ти обясня — намеси се Джейсън. — Нали все пак аз съм в основата на всичко. Най-напред обаче желая да проявиш разбиране. Извади, моля те, пълнителя от пистолета си и го дай на Кърк.

Мета погледна уплашено, но Кърк й кимна тържествено да се подчини:

— Просто за няколко минути, Мета. Моят пистолет си е у мене, тъй че тук не те грози никаква опасност. Струва ми се, знам какво има предвид Джейсън и от личен опит се боя, че има право.

Мета неохотно му подаде пълнителя и изпразни патронника. Едва тогава Джейсън се впусна в обяснения:

— Имам си собствена теория за живота на Пиръс и се боя да не разбия някои илюзии с разсъжденията си. Преди всичко трябва да се признае фактът, че хората ви бавно губят битката тук и най-накрая до един ще загинат…

Без да го дочака да довърши изречението, Мета светкавично насочи пистолета между очите му и защрака като обезумяла спусъка. Лицето й се изкриви от ненавист и погнуса. За нея това бе най-отвратителната мисъл на света. Че вече са загубили войната, на която всички бяха посветили живота си.