Хари Харисън - Свят на смъртта I

Кърк обгърна с ръка раменете й и я заведе до стола си, преди да се е случило нещо по-лошо. Доста време й трябваше, за да се успокои и отново да се заслуша в думите на Джейсън. Не е леко да се разрушат схващания, изграждани толкова старателно цял живот. Но добре че бе виждала и други светове, иначе можеше и въобще да не го изслуша.

Когато Джейсън й разказа докрай онова, което вече бяха обсъждали с Кърк, пламъчето на безумието все още гореше в очите на Мета. Тя седеше напрегнато и отблъскваше ръцете на Кърк, като че ли единствено те я възпираха да не се нахвърли върху Джейсън.

— Навярно всичко това е прекалено, та да може да го асимилираш отведнъж — рече Джейсън. — Тъй че нека да говорим по-простичко. Струва ми се, че можем да открием причината за тази свирепа ненавист към човешките същества. Може и да не сме на прав път. Може да извлека ваксина от смачкани пирийски буболечки и да станем неуязвими, ако се мажем с нея. Не знам още. Но разследванията трябва да се извършат, каквито и да бъдат резултатите. По този въпрос с Кърк нямаме разногласия.

Мета погледна към Кърк и той й кимна утвърдително. Внезапно тя се почувства победена и отпусна рамене.

— Аз… — гласът й една достигаше до тях. — Не мога да кажа, че съм съгласна или че изобщо разбирам за какво става въпрос. Но ще ти помогна. Щом като Кърк мисли, че другояче не може…

— Така е — потвърди той. — А сега искаш ли си пълнителя? Нали не възнамеряваш повече да стреляш по Джейсън?

— Това бе глупаво от моя страна — каза тя студено и зареди оръжието си. — Пистолетът не ми трябва. Ако трябваше да го убивам, и с голи ръце бих могла да го направя.

— И аз те обичам — усмихна й се Джейсън. — Сега готова ли си да тръгваме?

— Разбира се. — И тя приглади една немирна пухкава къдрица. — Първо ще ти намерим жилище. Аз ще се погрижа за това. А после дейността на новия отдел си е твоя работа.

Джейсън и Мета слязоха по стълбите в ледено мълчание. На улицата тя простреля едно летящо жило, което едва ли би ги нападнало. Действията й бяха изпълнени със злорадство. Джейсън реши да не й се кара, че хаби мунициите си. По-добре птицата, отколкото него.

В една от компютърните сгради имаше празни помещения. Те бяха изцяло херметизирани, за да не допускат до чувствителната апаратура разни заблудени представители на животинския свят. Мета отиде до склада за постелки, а през това време Джейсън с мъка довлече от една празна зала наблизо бюро, маса и столове. И когато тя се върна с надуваемия дюшек, той веднага се строполи върху него с благодарствена въздишка. Очевидната му слабост я накара да се усмихне едва доловимо.

— По-добре да свикваш с тази гледка — отвърна й той. — Възнамерявам да си върша работата в хоризонтално положение, доколкото това е възможно. А ти ще бъдеш здравата ми дясна ръка. Хайде сега, Дясна ръка, изнамери ми отнякъде нещо за ядене. Възнамерявам също така и да ям предимно в преждеспоменатото легнало положение.

Мета изсумтя отвратена и излезе шумно. Докато я нямаше, Джейсън замислено задъвка края на писеца си, а след това грижливо нахвърли някои бележки.

Зае се с проучванията веднага щом привършиха почти безвкусната храна.

— Мета, къде мога да открия летописите на Пиръс? Някакви сведения, всичките сведения за първите дни на заселниците на тази планета?

— Никога не съм чувала за нещо подобно. Наистина не зная…

— Но все някъде трябва да има нещо — настояваше той. — Дори и сегашната ви цивилизация да посвещава цялото си време и сили на оцеляването, можеш да си сигурна, че не винаги е било така. Хората са отразявали развитието си през цялото време, водели са записки. Въпросът е къде да търсим? Тук имате ли библиотека?

— Разбира се. Имаме отлична техническа библиотека. Но съм сигурна, че там няма нищо от този род.

— Остави аз да преценя това — едва прикри раздразнението си Джейсън и се изправи. — Просто ме заведи там.

Библиотеката бе напълно автоматизирана. Всеки текст си имаше кодов номер, който можеше да се получи от каталога на екрана. Лентата се доставяше на командния пулт трийсет секунди след набирането на номера. Използваните ленти се пускаха обратно в касета и автоматично се връщаха в картотеката. Механизмът работеше безотказно.

— Чудесно — рече Джейсън и се извърна от каталога. — Върхът на техническата изобретателност. Само дето не съдържа нищо, което да е от значение за нас. Просто купища учебници.

— А какво друго очакваш да намериш в една библиотека? — искрено недоумяваше Мета.